Здравейте, красотни мои!
Всеки полага всекидневни грижи, за да изглежда добре, а при някои хора стремежът към съвършенство и подобие на кумир придобива маниакални измерения. Да си красив обаче понякога има своите недостатъци, колкото и на пръв поглед подобно твърдение да звучи налудничаво и лишено от логика.
Първо, хората очакват да „поддържаш имидж“, винаги да бъдеш в безупречен вид. Така например си спомням, сякаш бе вчера, как на моя абитуриентски бал всички коментираха най-красивото момиче от класа, че било се появило в балната си вечер така, както всеки ден идвала в класната стая. Ами нормално, тя като си е хубава по принцип… Някак сякаш бяхме „привикнали“ към нейната красота.
След това, нерядко околните страдат от предразсъдъка, че щом пред тях стои красиво същество, то умственият багаж е под въпрос. Понеже интелект и естествена красота рядко вървели ръка за ръка. Напротив, красивите хора се научават да бъдат малко или много находчиви, защото предизвикват внимание, което трябва да се научат да управляват по някакъв начин.
Красивите хора били повърхностни. Една от най-добрите ми приятелки, Мария, има ангелско лице и сърце, кожа като на бебе и тяло на гъзела. Аз дори считам, че истинската красотата придобива материални измерения само когато достига своята цялост.
И въпреки всичко, дай, Боже, подобно проклятие всекиму! 🙂
