Малко романтика на екрана

Честно да си призная много обичам романтичните филми.  В тях освен красотата на любовта мога да се насладя на прекрасна, мечтана обстановка, красиви герои и невероятен стил. Едни от най-гледаните от мен са немските екранизации по романите на Розамунде Пилхер (Роузамънд Пилчер) Нямам търпение събота и неделя по обяд (когато нямам ангажименти, разбира се) да седна пред телевизора  и да рекласирам с историите на известната британска писателка.

das-geheimnis-unserer-liebe-124~_v-varlИнтересното при нейните филми е не само сюжета, но и мястото на което са снимани. Розамунде в родена в Корноул, независимо, че живее и работи в Дънди. Тъкмо Корноул – с невероятните си зелени и скалисти брегове, в които се разбиват пенливите солени вълни, е снимачна площадка за голяма част от филмите. Особено важна част от живота й изиграва Фарът на Корноул, който писателката посочва като любимо свое място за размисъл. За това го виждаме не веднъж на екрана – като място за романтични срещи, разходка или инцидент.

С писателството Розамунде Пилхер приключва през 2000 година. Независимо това до 2007 година германската телевизия  ZDF заснема 59 филма по нейни романи. За това днес тя е по-известна като романтична писателка, любимка на повечето зрители и почитатели на съвременните романси като мен.

 

Снимки в Апарт Хотел Емирейтс

aparthotelКато на всеки друг човек и моята работа понякога може да бъде скучна, неприятна за вършене, безинтересна, а друг път – невероятна, захласваща и истинско удоволствие. Е, наскоро имах фотосесия, която беше от втория вид – и то много повече от изброеното 🙂 Правихме снимки за рекламни цели в Emirates Apart Residence – луксозен апарт хотел на Околовръстното.  Честно да ви кажа за пръв път виждам място, обзаведено с толкова добър вкус, наистина се почувствах все едно съм в Дубай 🙂 Личеше си, че тук собствениците Паскал Дойчев и Андон Атанасов не са спестявали от нищо, напротив – архитектите и интериорните дизайнери на хотела определено са проектирали за клиентела от възможно най-високия клас – и се е получило, колкото и непостижимо да ми се струва. Съмнявам се, че дори най-критичните клиенти на този хотел ще открият нещо, което да не им хареса – креативността, елегантността и перфекционизма си личат навсякъде – от апартаментите и общите части, до СПА центъра, ресторанта и фитнеса.

Да снимаш на такова място наистина е едно огромно удоволствие, а тогава работата върви толкова леко и приятно, че изобщо не се усеща и даваш всичко от себе си. Целият екип се захласна много по това място, имахме възможност да го разгледаме цялото и някои от нас сериозно се замечтаха да „отидат на почивка“ там. Хвърлих едно око на снимките, които сме направили и съм твърдо убедена, че това е най-красивата ми фотосесия досега, с която се гордея много.  Чудесно професионално начало на годината, дава ми огромни надежди и очаквания за кариерата ми занапред. Надявам се да стигна дотам, че след време да мога спокойно да почивам в първокласни хотели като софийския Емирейтс 🙂

Умението да опаковаш подаръци…

Коледа идва! Обожавам семейните вечери, ритуалът на Бъдни вечер, уютната обстановка у дома, украсата, елхата и  разбира се традицията с подаръците. Най-хубавото в тях е елементът на изненада. Обожавам добре опакованите кутии, с весели панделки и красиви картички. Смятам, че именно тази част от подаръците е най-интересна и впечатляваща, защото създава настроение и показва на отсрещния човек, че си се постарал специално за него, за да го зарадваш.

Винаги съм искала да умея да опаковам сама подаръците, но умението ми се изчерпва до облицоване на кутията и залепяне на готови елементи – панделки, ленти и други. За тези от вас, които искат също като мен да се справят сами с предизвикателството, препоръчвам следното клипче. Аз успях, а вие?

)

Първият сняг във вили

Този уикенд решихме да не се застояваме в града, а да отидем някъде в планината. Видяхме прогнозите за времето и се оказа, че няма да е чак толкова лошо – в най-лошият случай да ни хване първият сняг, който нямаше да е толкова опасен. Решихме дестинацията ни да бъде районът на Цигов чарк и Велинград – Западните Родопи. Там отдавна си бях харесала едно място за почивка – Вилно селище, на което съм фен във Facebook от много време. На снимките изглеждаше супер и нямаше как да се сдържа да не ни резервирам стая там, въпреки че приятелят ми предлагаше да сме в някой СПА хотел във Велинград.  Все пак не си падам толкова по сауните, масажите и този сорт модерни глезотии.

ruminikaПовече ми харесва природата, близостта и връзката с нея. И така, в събота отпътувахме към Родопите. Първо отидохме във Велинград, където се разходихме и обядвахме, след което се настанихме в еко селище. Останах очарована, наистина беше толкова красиво и изпипано в детайла, както беше по снимките.  Селището се състои от 4 вили, хотелска част и механа, в която се сервират ястия, сготвени с продукти от планината.

Отидохме до Цигов чарк и въпреки по-хладното време, успяхме да се разходим по бреговете на язовир Батак. Разгледахме и много забележителности в района като наскоро открития Плиоценски парк, средновековната крепост Цепина, триетажната и много красива пещера – Лепеница. Механата освен, че е много уютна, успя да ни предложи и много вкусни гозби, както и наистина добро червено вино.

На следващия ден по обед ни хвана и първият сняг! Беше съвсем краткотраен, но затова пък – красиво символичен. Радвам се, че го посрещнах точно на това място, където беше още по-красиво да гледаш как всичко побелява. За щастие, не се оказа проблем по пътя за вкъщи, бяхме се подготвили със зимните гуми, а и не успя да натрупа. Прекарахме си една чудесна почивка до Цигов чарк и Велинград. Бих посетила това място и през пролетта, сигурна съм, че ще е още по-красиво 🙂

По*но на сцената

Хората казват, че когато фактите говорели, дори боговете мълчали, но аз си мисля, че тук дори те биха размахали възпитателно показалеца:

Признавам, че мадамата има страхотно тяло и дупе. В танците също я бива. Но защо е нужно да се съблича в националния ефир на Аржентина?! И аз ходя на стриптийз, но като отивам съм с ясното съзнание, че ще видя голи тела и някак времето и мястото са съобразени…

А това?! Тук събличането е самоцел, не част от художественото внушение на танца, макар подобни думи да звучат крайно несъвместими една до друга във въпросното видео.

Съжалявам, но това не е танц, а по*но на сцената!

Като принцеса

Днес няма да си говорим за начина, по който всяка жена трябва да бъде третирана. Нито за мъжа, който я кара да се чувства единствена и специална като същинска принцеса. Днес ще обърнем поглед към т.нар. феномен „принцеса“.

Какво представлява той и има ли почва у нас. Че има, разбира се! Даже може да се каже, че ние сме нещо като родина на тази порода, а почвата е повече от богата на хумус. Принцесите по българските географски ширини в лопата да ги ринеш! Трябва да признаем, че и опакото на тях е крайно характерно за страната ни, така че амбициозните, красиви и можещи дами да не се засегнат от настоящия пост.

PRINCESS_LOGO-small

Да се замисля върху излишното капризнечене на някои българки ме накара реплика на моя позната от преди броени дни. Тя е на 25 години: младо, хубаво, способно момиче, завършила бакалавърската си степен в Софийския университет и… от 2 години си търси работа, но все не може да намери. В началото я разбирах, защото всички знаем колко е тежко в момента положението на пазара на работна ръка. След известно време обаче забелязах, че тя сякаш чака работата нея да намери, да почука на вратата. Върхът на сладоледа бе преди 3 дни, когато ми се обади след поредното интервю, споделяйки: „Ами казах им, че искам да ме назначат на половин работен ден, за да имам време за себе си.“ Само да уточня, че нито произлиза от заможно семейство, нито е златотърсачка…

Глава (и сърце специално за моята приятелка) не ми го побира как е възможно млад човек така да се пропилява? Какво и кого чака? Принцесите ги има само в приказките…

Козметичните продукти и моделството

Cover girl # 17bНякои хора си мислят, че да си модел е много, много лесна задача – обикаляш си света, правят ти снимка, разхождаш се по подиум, и само обличаш и събличаш някакви си дрехи. Реалността е много по-далече от това. Нямате идея колко е сложно да поддържаш идеалната форма и мерки, колко много време отнема само едното поддържане на красотата ти!

Хората са останали с впечатлението и че взимаме луди пари, което също е далеч от истината, особено след крахът през гладните години в индустрията – от 2006 нататък, когато фалираха дългогодишни агенции като Джей Моделс, а хонорарите паднаха значително.

Всъщност много голяма част от приходите ни отиват по фитнес клубове, фармацевтика, козметика, солариуми, козметици и какви ли не още свързани с работата разходи, които няма как да не поемеш сама!

В нашата професия дори появата на една най-обикновена пъпка по лицето може да е цяла катастрофа. Затова козметиката, която се избира е от среден до висок клас, а както всяка жена знае, тя струва много пари. И освен ако не поемеш по по-лесния път, жертваш достойнството си и си намериш богат „спонсор“, трябва да се оправяш сама.
Глупаво е в днешно време все още да има хора, които да смятат, че има лесни професии, в които на никой не му се налага да полага сериозни усилия – няма такива. Особено когато си познато лице на много хора и трябва да поддържаш ослепителния си образ в техните очи, защото от това зависи работата и заплащането ти. Май не звуча като тъпа блондинка, а?!

Тялото – храм на душата

Много често чуваме, че е важно какво ядем, дали тренираме, стремим ли се към здравословен начин на живот и пр. Замисляли ли сте се обаче защо това наистина е така? Аз до съвсем скоро се мотивирах да отида до фитнес залата само за да постегна малко дупето и бедрата.

След като се запознах в залата обаче с една удивителна жена на 47 години, с по-изваяно тяло и от това на Адриана Лима, зададох си критично въпроса: „Защо трябва да се грижа тялото си?“ Въпросната жена ми сподели, че не е вкусвала шоколад от 5 години, нито чипсове, газирано, пържено и се чувства прекрасно: „Знаеш ли колко е хубаво сутрин след 30-минутен крос да отидеш на работа? Имаш цялата енергия и тонус на света, чувстваш се сякаш можеш да промениш всичко и всички, защото си започнал първо от себе си, от грижа за твоето тяло – храм на душата!“

Това наистина ме мотивира повече от 4582 статии в Космополитън тип „Как да изваем бразилско дупе за 10 минути на ден и да бъдем неустоими“, „9 от 10 мъже обичат повече стегнати мацки“, „Плодова диета за витаминозна и секси пролет“ (как пролетта може да е секси, по дяволите?!)

Е, аз не ставам половин час по-рано за работа, за да правя джогинг, но пък вече внимавам какво слагам в устата си и забравих за редовното оправдание „нямам време“.

Време се намира, когато човек има желания, цел и мотивация. Това важи за всичко! 🙂

sports_girl_healthy_food

Красотата като проклятие

Здравейте, красотни мои!

Всеки полага всекидневни грижи, за да изглежда добре, а при някои хора стремежът към съвършенство и подобие на кумир придобива маниакални измерения. Да си красив обаче понякога има своите недостатъци, колкото и на пръв поглед подобно твърдение да звучи налудничаво и лишено от логика.

jena

Първо, хората очакват да „поддържаш имидж“, винаги да бъдеш в безупречен вид. Така например си спомням, сякаш бе вчера, как на моя абитуриентски бал всички коментираха най-красивото момиче от класа, че било се появило в балната си вечер така, както всеки ден идвала в класната стая. Ами нормално, тя като си е хубава по принцип… Някак сякаш бяхме „привикнали“ към нейната красота.

След това, нерядко околните страдат от предразсъдъка, че щом пред тях стои красиво същество, то умственият багаж е под въпрос. Понеже интелект и естествена красота рядко вървели ръка за ръка. Напротив, красивите хора се научават да бъдат малко или много находчиви, защото предизвикват внимание, което трябва да се научат да управляват по някакъв начин.

Красивите хора били повърхностни. Една от най-добрите ми приятелки, Мария, има ангелско лице и сърце, кожа като на бебе и тяло на гъзела. Аз дори считам, че истинската красотата придобива материални измерения само когато достига своята цялост.

И въпреки всичко, дай, Боже, подобно проклятие всекиму! 🙂

За нашата история и култура

bulgaria-cultureЕдна статия, която прочетох наскоро за културното ни и историческото ни наследство, ме накара да се замисля за историята, културата ни и изобщо българщината като цяло, която губим с огромна скорост в днешното забързано и глобализирано общество, което все по-малко се интересува от своя произход и предци. В материала се споменава и за Светльо Кантарджиев и фондация „Мизия“, които са се заели с тежката да задача да спасяват предмети с културна и историческа стойност, за които държавата не е предприела нужните действия по съхраняване и поддръжка.

Според мен и ние хората трябва да бъдем по-бдителни и да се жалваме, когато виждаме нередности, свързани с историческите или културните ни ценности. Трябва да настояваме например сгради, които са с висока културно-историческа стойност и са обявени за паметници, да бъдат поддържани и то не само от собствениците им. Има също така много манастири, които пустеят. А колко ли ценности са били изнесени и продължават да се изнасят през границата от иманяри?!