Една от най-големите ми мечти е да посетя Венеция на един от най-популярните фестивали в Италия, а може би и в света – карнавалът с маски, който ежегодно се провежда в края на февруари.
Освен, че искам да посетя града, да се возя на гондола и да опитам оригинална италианска кухня, смятам за много вълнуваща идеята да съм част от голямо събитие като това. Опиянена съм от мисълта поне за малко да бъда някоя друга, на съвсем непознато място.
Маските винаги са ме вълнували. Считам ги за символ на анонимността, но и на врата към самия АЗ на човека. Чрез тях можеш да скриеш лицето си и да бъдеш истински без да се срамуваш от желанията, страстите и поведението си. Така можеш да бъдеш забавен, ако в действително обстоятелствата в ежедневието ти те оковават във веригите на сериозността и посредствеността; да бъдеш разкрепостен; да извършиш дързост, за която иначе нямаш смелостта в твоето общество, където всички те познават.
Освен изброеното маската излъчва някаква романтична мистерия, тъй като оставя у срещуположния събеседник място за фантазия. Въображението рисува образ, какъвто копнееш да срещнеш в реалността.
Едно от нещата, които никога не съм се престрашавала да извърша е да целуна напълно непознат мъж. Но с маска, във Венеция, имайки предвид колко привлекателни могат да бъдат италианците, мисля, че бих го направила без колебание. Според мен това би бил един невинен акт на дързост, но всъщност за мен би бил израз на абсолютната свобода, която в действителност нямаме, притиснати от морал и обществени норми.