Затворих очи и си спомних онова усещане. Онова от годините, когато телевизорът не беше просто екран, а прозорец към друг свят. Помня как се взирах в пищните криле на ангелите на Victoria’s Secret и си мислех, че това не е мода, а чиста приказка. Помня лака за коса, който усещах през екрана, аромата на скъп парфюм, цялата тази изкуствена, но примамлива атмосфера. Тогава не купувах бельо, а мечта. И това беше силата им.

Днес, когато прелистих новите им кампании, усетих нещо, което ме смрази. Не просто разочарование, а празнота. Очаквах, че след всички скандали и критики, ще излязат с нещо ново, с нещо умно, което да съчетава стария блясък с новата чувствителност. Вместо това видях стерилност. Студена, безлична стерилност.

Премахнали са всичко. Крилата, фантазията, самата същност на това, което ги правеше уникални. И резултатът е… обикновен. В опит да бъдат „правилни“, те превърнаха модата в огледало на ежедневието. Но модата не е огледало. Тя е бягство. Тя е обещанието, че можеш да бъдеш повече от това, което си в девет сутринта пред огледалото, с разрошена коса и уморен поглед. Тя е илюзията, която ни кара да се усмихнем.

Когато решиха, че трябва да бъдат „реални“, те забравиха, че хората купуват не просто платове, а и малко магия. Икономиката тук е проста: в опита си да не изключват никого, те изключиха самата идея за ескапизъм. Превърнаха продукта си в нещо, което можеш да видиш във всеки магазин за бельо – функционално, инклузивно, но напълно лишено от чар. А чарът е това, което продава мечти.

Не се опитвайте да спасявате една легенда, като я превръщате в обикновен продукт. Можеш да бъдеш инклузивен, без да убиваш съня. Можеш да бъдеш модерен, без да превръщаш модата в каталог за здравеопазване. Сега просто имаме бельо, което е точно толкова обикновено, колкото и хората, които го носят.“