Автор: SisModelkata

Теа Минкова и Наум Шопов новини

Една от любимите ми звездни двойки са Теа Минкова и Наум Шопов. Наум Шопов е млад български актьор, който стана известен покрай участието си в нашумелият български сериал „Откраднат живот“.

Въпреки че доби огромна слава, младият актьор остана заедно с дългогодишната си приятелка Теа и не се изкуши от хилядите си фенки. Освен това, чрез профила си в Инстаграм, той успя да помогне на своята любима да придобие известност. Така заедно започнаха да се занимават с влогърство. Това, което ми прави много добро впечатление е, че не го правят просто „ей така“, защото техниката, с която заснемат видеата си е професионална и постоянно показват новите си оборудвания. Всъщност в своите клипове, те не споделят нищо необикновено, а по-скоро разказват за ежедневните си дейности и хобита. Това много ми допада, защото са абсолютно естествени и вдъхват позитивизъм и добро настроение, дори в най-обикновените делнични дни.

Най-голямата новина в момента е, че очакват бебенце. Наскоро споделиха пола – ще бъде момиченце. И двамата са много щастливи от този факт. Пожелавам им всичко да премине благополучно и да продължават да ни зареждат с прекрасната си енергия. Страхотно младо българско семейство.

Как да се справим със стреса

Продължавам темата от предишната публикация.

По всички тези начини на преживяване на стреса, ние правим само едно – укрепваме нашата идентичност на човек, който страда. Нарича се идентичност на болката. Колкото и позната да ни е идентичността на болката обаче, това всъщност не сме ние. Вътрешното убежище означава разпознаване на нашата истинска природа – природата на нашата истинска идентичност. Осъзнаването ѝ е източник на всяко лечение, както и източник на творчеството, радостта, любовта, състраданието и всички останали положителни качества.

Тези вярвания са изложени като основни цели на много тибетски учения.

Вярвате ли в откриването на вътрешната си сила?

Как реагираме на стрес

Когато сме в стрес или затруднение, трябва да насочим вниманието си навътре. Обикновено вниманието ни не е насочено навътре, а е фиксирано върху онова, което ни затруднява. Изпълват ни мисли от рода на: „Здравето ми не е добро…“, „Тревожа се заради тази промяна..“ , „ Тази личност ме тормози“. Вниманието ни е откъснато от самите нас и е фокусирано върху източника на проблема, който може да бъде конкретна личност или ситуация. И мислите ни се въртят насам натам, докато се опитваме да решим този проблем или се оплакваме от въпросната ситуация или личност. А може би просто отклоняваме вниманието си и го насочваме върху нещо друго, защото въпросният проблем ни е прекалено тежък. Успяхте ли да познаете себе си в някоя от тези реакции? Аз се познах.

Медитацията

Медитацията е метод за разпознаване и осъзнаване на вътрешно присъщата ни във всеки миг цялостност. Не става дума да развием или открием някакво качество, а да осъзнаем нещо, което вече притежаваме. Осъзнаването на вътрешно присъщата ни цялост е чисто и то пропива всички наши преживявания и ръководи всички наши действия. Целта е да живеем живота си непосредствено, без да го оцветяваме с някакви философски гледища, форми или категории.

Аз обичам да медитирам, защото това ме кара да релаксирам и да давам на тялото и съзнанието си необходимата почивка.

Медитацията е време, което посвещаваш на себе си. Може да са пет минути дневно, но това е от значение.

Никога не празнувай твърде рано

Съдбата може да ти изиграе много лоша шега. Понякога, когато си мислиш, че всичко се е обърнало срещу теб, съдбата ти готви най-голямата изненада и преживяваш най-невероятните моменти в живота и.

Аз вярвам в съдбата и смятам, че тя всъщност е на моя страна. Разбира се и много пъти ми е давала и уроци. Когато бях по-малка например, не съм била от най-добрите ученички, но пък съм се старала да съм на ниво. Не обичах много да уча, разчитах главно на това, което запомня в училище, а да ви кажа имам много добра памет. Един ден имахме контролно по История, един от любимите ми предмети. Реших, че трябва да изкарам Отличен и здраво седнах да чета. Както се казва, изядох учебника с кориците. Запомних всичко. На контролното бях спокойна и уверена, все пак толкова учене. Само, че учителят малко ни изненада и не правихме обикновеното контролно, тест или писане на тема, а беше тест с отворени въпроси и трябваше да попълваме таблици с години, събития и още какво ли не. За пръв път правихме нещо подобно. Не се притесних, все пак толкова бях учила. Справих се доста бързо и си казах: “ Няма да си проверявам теста, сигурна съм, че всичко е наред“. Това ми беше първата грешка, която все още не осъзнавах, започнах да ликувам твърде рано. Като се прибрах вкъщи, бях много ентусиазирана и разказах на майка ми, колко добре съм се справила, как очаквам, ако не Отлична, то Много добра оценка. Грешка номер две. В деня, когато ни връщаха тестовете бях с много самодоволна усмивка, очаквах да ме похвалят. Върнаха ми теста и изненада, оценка Добър с минус. Бях като цапната с мокър парцал. Видях, че съм допуснала много грешки, не от незнание, а по-скоро от бързане. Ако си бях проверила теста нямаше да ги допусна. И как сега щях да кажа на майка ми, че имам Добър и то с минус. Ужас. Много ме беше срам. От тогава никога повече не съм си позволявала да предизвиквам съдбата, ликувайки твърде рано, както се казва преди финалната линия.

Не подценявайте съдбата, тя винаги може да се обърне срещу вас. И ако моята детска история не ви е помогнала да го разберете, вижте този клип, в който тя направо се гаври с жертвите си.

Да избягаш от шума, но той да те преследва

Напоследък все повече хора прибягват към живот на село, далеч от шума на града и лудостта на напрегнатите хора. Често пъти и аз съм се замисляла за подобна крачка. Живота в големите градове става все по-напрегнат и натоварен, че дори в къщи човек не би могъл да си почине след тежък работен ден.

Много пъти ми е минавала мисълта да зарежа живота си в центъра на града и да се отправя към близкото село, разбира се то да е на около 10 км., все пак по-удобно би било и за работа, и пазар, а след време и училища и детски градини. Понякога през почивните дни, когато имам най-голяма нужда от почивка, след тежка работна седмица, съседите решават, че в 8 или 9 часа сутринта ще започнат да пробиват дупки в стените. Разбирам ги и тях, все пак и те са ангажирани през седмицата и няма кога друг път да си свършат ремонтните дейности, но това си е наказание. Не винаги обаче означава, че като си на село ще ти е тихо и спокойно. Скоро научих за неволите на едно семейство, което също е имало за цел да избяга от лудницата в града и да се премести на село, но за нещастие са си избрали къща срещу кръчмата, голяма грешка, през лятото всяка седмица през ден или два имало сватби, знаете, че при различните етноси, не е задължително сватбите да се правят в събота или неделя, може по всяко време, а понякога продължават и с дни. И така, целта на хората е била тишина и спокойствие, но не винаги става така както си го мислим. Мен друго ме озадачи обаче. В една от групите за споделяния в социалните мрежи беше пуснато клипче от една от най- известните АГ болници. Там, както знаете жените не ходят само, за да раждат, има такива, които се лекуват и като всяко болнично заведение редно е да се пази тишина. Само, че за някои хора подобни морални етикети не важат. При изписването на бебето им са повикани оркестър, заедно целия род, а шума е безобразен. Всички се радваме, когато изписват бебета, но все пак там има жени, които не са в много добро състояние, или се нуждаят от почивка и спокойствие след интервенции, но за някои хора няма правила. Честно казано бях много възмутена и най-важното, защо никой от болницата не направи някаква забележка, сигурно защото тези хора са им оставили маса пари, а какво по-важно от това?

С тези истории исках да покажа, че понякога колкото и да се опитваме да избягаме от нещо, то просто ни преследва. Така, че трябва да свикваме и да се учим да живеем с тва, което ни поднася живота.

Тъмните страни на модната индустрия

Всеки път, когато се подеме тази тема в общественото пространство, се сещам за един от първите филми на Анджелина Доли – Джия. В този филм се разказваше историята на една световно известна моделка, която попада в колелото на този така безпощаден бранш и индустрия, където започва да злоупотребява с наркотици, а за финал се разболява от неизлечима болест. Може би преувеличено представена, но тази история за мен дава реална представа за това в какво превръща славата и блясъка на известността.

На първо място стои поддържането на определено тегло и фигура. И докато преди това е било задължително, за да получиш работа, то днес минават снимките ти дори през много повече обработка посредством компютърни програми.

Днес дори се започнаха масови кампании за наемането на по-пълни модели, за да могат да предотвратят процента на хранителни разтройства при момичетата в пубертета.

Продължавайки в основаната тема на текста днес, трябва да отбележа, че славата и хорското одобрение и внимание в един момент дават много силни отражения върху личността на тези хора. Всеки човек иска да бъде известен, но известните искат поне за един ден да могат да бъдат анонимни и да не ги снимат или спират непрестанно хора по улиците, които да ги молят да се снимат с тях.

Това непрестанно напрежение от медиите, феновете и работодателите се отразява много силно на психиката на всеки един човек, още повече на момичета, които са разчитали винаги на външните си заложби и това е най-важното за тях, защото по този начин си изкарват парите.

Следват употребата или по-точно – злоупотребата с употребата на алкохол и наркотици, и още повече издънки в таблоидите, които чакат именно подобна „издънка“ за да вдигнат рейтинга на списанията си.

Това напрежение води до отлив от хора, които искат да използват даденото лице за рекламните си материали или ревюта, а оттам идва и депресията, защото тези момичета зависят именно от външния си вид и благоразположението на агенциите.

Получава се един затворен кръг, който не много хора могат да прекъснат. Истината е, че познаваме и такива жени, които са успели да се съхранят от публичното оповестяване на това, че взимат наркотици или употребяват много алкохол, но дали наистина не са посягали към тези пороци? Това никой освен те, не може да каже.

Парти в храстите

Обожавам лятото, а то вече се настани удобно и ни предоставя обилно количество толина и слънце. Единственото лошо на този сезон е че трябва да се работи. Ако можех цяло лято да си лежа на припек, дори не ми е нужно море, може и басейн. Просто да се наслаждавам на слънцето.

С моята компания често ходим на плажните партита през лятото, изживяването е невероятно. Една от мечтите ми е да посетя някое лудо парти в Ибиса. Е, все още съм далеч от осъществяването на тази мечта. За това пък миналата седмица научихме за едно крайречно парти в Пловдив. Тъй като имам роднини там, а и това е един от любимите ми градове, с компанията решихме да посетим това парти. Решихме, че ще е някъде край обновения булевард, който мога да кажа, че  станал страхотен, но купона се оказа от другия край на реката. Беше обявено, че ще стартира в 18 часа, ние отидохме в 19:30 и имаше няколко човека, решихме, че е много топло и затова още никой не е дошъл. Но уви не беше така. Решихме да се подкрепим с малко храна и да се върнем, когато вече е по-тъмно. Като се върнахме бяха 20 човека. Честно казано, беше пълно разочарование. Като идея и замислъл беше чудесно, но като изпълнение- трагедия. Все пак събитието се състоеше буквално в храсталаците по коритото на реката, мястото бше повече от отчайващо, бяха се опитали да направят светлинно шоу на една стена, но то почти не се виждаше, музиката беше що годе добре, малко по-лежерна отколкото си представях, но… Все пак важна е идеята, мисля, че е излишно да казвам, че не стояхме повече от 30 минути и се прехвърлихме към събора в едно от близките села. Хора, там беше купона. Хората се раздаваха на макс, докато не ги заболят краката от хорото. Беш много забавно. Не бях ходила на селски събор от години и изживяването си струваше. Доста рязка смяна на музикални предпочитания, но все пак сме българи и хорото си е хоро.

Надявам се не особено големия успех на събитието да не откаже община Пловдив от подобни събития, просто може би мястото не беше най-подходящото. А и както казах имам роднини там, те дори не знаеха, че ще се провежда нещо подобно, може би информацията беше оскъдна и малко хора бяха научили. Все пак уикенда в Пловдив както винаги беше приказен.

Транспортната система на София и Орлин Алексиев

Работата на Орлин Алексиев като общински съветник в Столичния общински съвет и председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ) го свързва и с транспортната система на град София и нейната поддръжка.

Всички поне веднъж в живота си сме се возили на някакъв вид градски транспорт. И често сме чували изказвания на различни хора, че това си е истинско преживяване. Особено в пиковите часове, когато автобусите са препълнени, а хората, които ги използват, разнородни.

В световен мащаб все по-често се залага на тенденцията да се насърчава масовото използване на градския публичен транспорт с цел екология. От една страна колкото повече хора използват средствата за градска мобилност, толкова по-малко лични автомобили има на пътищата, което ограничава вредните емисии в атмосферата. От друга – придвижването в силно урбанизираните райони става по-бързо (особено при транспорт като метро например).

Програмата за изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура в София цели подобряване на базовата транспортна инфраструктура в столицата и равномерно развитие на всички зони в Столична община, това каза Орлин Алексиев в интервю за медиите.

Тя  акцентира върху развитието на единна устойчива транспортно-комуникационна система, гарантираща удобно и високо ниво на мобилност, качествена градска среда и удовлетвореност на гражданите и бизнеса.

Цел на Столична община е да има интегриран подход в транспортния сектор, взаимосвързаност на отделните видове транспорт, които се конкурират и взаимодействат помежду си. В това число и координацията с международните превози, т.е. гарантиран безпрепятствен достъп до националните и общоевропейски транспортни мрежи. Чрез подобряване на комуникационно-транспортната инфраструктура ще се постигне нов стандарт на градски условия и по-добра здравословна и екологична среда за живот, допълни още Орлин Алексиев.

За подобряване и развитие на транспортна система и транспортни комуникации СОПФ инвестира общо 9,6 млн. лв. От тях  9,2 млн. лева са насочени за ремонт на тротоарни настилки на 49 улици в централната част на града, по списък, одобрен от Столичния общински съвет. Контролът върху качеството на работите се осъществява от районните администрации.

Също така са предвидени средства от Фонда за закупуване на употребявани трамвайни мотриси, уточни Орлин Алексиев.

Изкуството да бъдеш дама

В последно време все по-малко жени останаха истинските дами. И не говоря за онова изкуствено поведение, което много жени и момичета демонстрират на претенция и пресилени маниери. Говоря за истинските дами, които са достатъчно интелигентни, за да знаят кога точно да замълчат, кога да блеснат с познанията си, кога да пратят свенлива усмивка, на човека, който представлява интерес за тях.

За съжаление през последните години с криво разбраната еманципация, жените се превърнаха в псуващи каруцарки, в които няма и помен от финес.

А на финес според мен трябва да учи майката. Майката е тази, която трябва да научи дъщеря си как да се държи, храни, разговаря, смее.

Грубите и нецензурни думи, по никой начин не прилягат на една дама, а разхайтеното поведение може само да отблъсне стойностните мъже и да привлече, такива които търсят временни, мимолетни удоволствия.

Ето защо много искам да споделя с вас едно видео, което по един или друг начин може да ви научи да се държите много повече като дама: