10 години по-късно – Джей Моделс си остават най-добрите

gajdeto-na-podglasnichka-na-mis-plovdiv-prebi-ohranitel-na-konkursa-(snimki)-144369По мои сметки май минаха почти 10 години, откакто затвори една от най-големите и популярни модни агенции в България, а именно Джей Моделс. До днес името й продължава да се споменава, и то с хубаво – защото точно в тези по-трудни години от прехода, тя вдигаше и поддържаше летвата в бранша. По-паметливите сигурно помнят, че Джей Моделс държаха повечето лицензи за международните конкурси за красота и ги организираха по-добре, отколкото днес Евгени Минчев – така популярният сред елита „Руски бал“.  При тях и дума не можеше да става за закупени предварително „призове“ – напротив, дамите бяха отсявани не по портфейла на гаджетата и бащите им, а по красота, излъчване, чувствителност, дори интелект – повечето момичета можеха да се похвалят с това, че или бяха завършили трудна специалност в университета, или бяха студентки.

След като агенцията затвори, западнаха не само конкурсите за красота, но изгуби и целият бранш. Всъщност, той го отнесе може би най-много в годините около кризата – беше „заразен“ от нея най-рано, и най-много фирми свързани с този бизнес фалираха. Но каквото такова – нека погледнем в бъдещето.

България все още е богата на много красиви дами, които имат не само излъчването, но и класата да бъдат модели. Точно така – класата, която дори най-красивата рускиня или чехкиня не може да си купи или нагримира по какъвто и да е начин. Само въпрос на време е според мен отново да се появи агенция като Джей Моделс, която да „вдъхнови“ отново бранша и да покаже как с качествена конкуренция модният бизнес у нас е способен на чудеса!

Обувки с платформи

Summer-women-s-shoes-fashion-platform-open-toe-high-heeled-shoes-sandals-color-block-platform-wedgesПредишният път ви споменах за любовта ми към летните роклички. Онези ефирни и леки дрешки, които ни правят красиви и неустоими.

И въпреки че те си отиват с всякакви обувки от кецове до летни ботуши, аз най-много обичам да ги нося със сандали. Разбираемо е за сезона на лятото, нали? Да носиш сандали? Да, но има още едно уточнение, говоря за сандали с платформи. Харесвам ги, защото са малко по-груби заради голямата си подметка, а така се получава една от любимите ми стилни комбинации: hard & soft. В модата си има цяло такова течение, основано на тази комбинация. Има дизайнери дори, които работят с материали като цветя или метал. Е, аз не си падам по прекалено грубите неща, затова се спирам на обувките с платформи, а не на рокерските кубинки с шипове и огромни грайфери.

Сандалите с платформи между другото имат едно голямо предимство: страшно са удобни. Понеже платформите означават равни със земята подметки, значително се намаля шансът да стъпите накриво и да си изкълчете глезен.  Нямате точкета, които да внимавате да не изтъркате, да мушнете случайно между плочките на тротоара, да се счупи и т.н. Ситуациите са ви познати, предполагам. При платформите е толкова по-удобно да си здрави стъпила на земята, а кракът изглежда все така добре, не губи от дължината си и придава на всяка жена индивидуална визия.

Какво повече да кажа? Обичам тези обувки…

Времето на летните рокли настъпи

Sundresses-for-women-2013Една от причините да обичам лятото е летните рокли! Възможността да ги носим и да се чувстваме красиви с тях… радвам се, че вече прередих гардероба си така, че да мога да нося всеки ден различна лятна рокличка.

Толкова са ефирни, цветни, разнообразни и слънчеви… Влюбена съм в летните рокли. В онези, които ни карат да летим, да се чувстваме красиви и изящни. В онези, които си отиват със всякакви обувки, без значение високи или ниски. Онези, които те променят тотално само с един аксесоар, една шапка или едни очила. Онези, които те карат да блестиш, не за друго, а защото се чувстваш красива и неустоима, способна на всичко.

Знам, че звуча еуфористично, но не мога по друг начин. Какво да ви кажа, привързана съм към някои от дрехите си, а към лените си рокли съм обвързана до живот. Знам, че жените ще ме разберат 🙂

Лято – време за стари сериали

Netflix-Top-TV-Show-for-2012Едва ли е тайна за вас, че лятото няма нови епизоди на любимите ни сериали особено след като любимите ни приключиха преди има-няма месец-два. Все пак последно излъчени епизоди на сегашните сезон са към края на април или май, а новите епизоди можем да очакваме чак през септември или октомври.

Какво ни остава тогава?

Ами, да изгледаме всички сезони на някой сериал, който не сме гледали до сега. Да започнете да гледате нещо буквално от нулата, да ви хареса, да се заплеснете по него, да се зарибите дори и да не ви се налага да чакате по няколко месеца за новите епизоди е удоволствие, от което не ви препоръчвам да се лишавате. Няма да ви казвам какво да гледате, защото всеки от нас има различни предпочитания, аз предпочитам неща, свързани с мода и дизайн, но знам, че това не е по вкуса на всеки. Затова питайте най-добре някой ваш познат или приятел, посъветвайте се с Интернет или или измислете друга стратегия. Вярвам, че ще намерите нещо, което да ви допадне.

Толкова много приказки от издателството на Светльо Кантарджиев

Няма по-добър учител за детето от книгата! Тя ще му представи житейска ситуация и ще му обясни по-добре от всеки друг, на разбираем език, кой сме ние, къде в ежедневието ни се крият вълшебствата, каква е разликата между добро и зло.Разказаните истории увличат малкото момче или момиче в един пъстър, въображаем свят, където могат да срещнат истински принцове и принцеси, говорещи животни, митични същества и други.Там се чувстват сигурни и защитени.

Толкова много прекрасни приказки излязоха и този месец на пазара от издателството на Светльо Кантарджиев. „Ню медия груп“ пак са надминали себе си в уникалните идеи за децата.От книжките този път оживяват барон Мюнхаузен с неговите приключения, добри герои от приказки на руския творец Д. Н. Мамин – Сибиряк, както и легенди от Виетнам и щипка английски фолклор.

Не случайно споменавам именно тези книги в блога си.Ценителка съм на историите със сюжет, разнолики герои и неотменно завършващи с поука.Не харесвам адаптациите на класически приказки и смятам, че децата трябва да ги четат в оригинал.Само така те ще могат да познаят и оценят духа и ценностите на историята без тя да бъде меркантилизарана по съвременен начин или пък да насочва към екранизирана версия.

rapunzel2Ето например историите за „Красавицата и Звярът”, „Малката русалка“ и „Рапунцел“. Много анимирани филмчета са тръгнали от основната идея и са я развили по начин, който би се харесал на масовата аудитория.Хората не се замислят за разликата от оригалния сюжет, ако въобще има общо с него. В „Красавицата и Звярът“  липсват другите две дъщери на изобретателя, а пък в новата версия на „Дисни“ Звярът е забравил да чете(!!!!) ( в добавената сцена). Толкова дълго аз и децата ми е възмущавахме на тази нова сцена, че нарочно свалихме старата версия.

Много популярна напоследък стана и историята за Рапунцел… нейната екранизация засили интереса към търсенето на приказката. Сега обаче търсенето ще престане, защото издателството на Светльо Кантарджиев се е сетило да хвърли повече светлина върху действителното случилото се ;). Книжката за Рапунцел е сред новите заглавия, наред с „Малкият Клаус и Големият Клаус“, „Вълшебната змия“, „Скъсаните пантофки“, както и съвременни класически приказки като „Приключенията на барон Мюнхаузен“, „Приказка за зелената война“ и други… Мисля, че всяко дете трябва да има поне една такава история на нощното си шкафче.

За един по-красив свят…

За един по-красив свят можем да се погрижим сами. Единственото, което трябва да направим е да помислим как бихме могли да допринесем за разнообразяването на градската ни среда.

e3689a2d01ec1e7735afccb20a3be801Моето предложение е да се огледаме и да следим неприятното, което ни прави впечатление. След това да помислим как бихме могли да го трансформираме, така че да ни харесва. Минавайки всеки ден по улиците, на мен лично най-много ми бодат очите сивите и олющени сгради с неприветливи балкони и неизмити прозорци. За сметка на това, когато отида в по-малък град или гледам някакъв европейски филм и обстановката ми харесва в съзнанието ми изниква  фразата „китно градче“. А китността свързвам с обратното на това, което виждам в прашните софийски квартали. Красотата на „китните“ идва от добре поддържаните сгради, но не благодарение на общинската управа, а на труда на стопаните им.

Да обновиш и разкрасиш дома си отвън не означава непременно високи разходи по ремонт, а отделяне на време за да се погрижиш за лицето на сградата/етажа си, така че от него да лъха красота и ведрост. Прясно боядисани веранди, тераси, украсени с цветя, поставени лампи или свещници са нещата, които правят впечатление. Когато се разхождаш и разглеждаш наоколо и видиш такива малки оазисчета ти става приятно и уютно. Мислиш си, че би искал да се върнеш отново някога на това място.

 

На път…

10390074_753338188021065_9190225743725459567_nТова, което винаги съм харесвала са фото сесиите на тема пътуване. От тях строи толкова движение. Гледайки ги имаш чувството, че съпреживяваш ситуацията на модела. Пътуването освен това е свързано със символиката на непрекъснатото случване, трансформациите в израстването ни – преход от младост към съзряване и остаряване. Всички ние сме на път в собствения си живот…

Обожавам когато и заведенията са обзаведени в такъв стил. Мога да прекарам часове в съзерцаването на такива фотоси, изцяло завладяна от представената сцена. Може би, защото и аз пътувам много и не се спирам почти никога на едно и също място. Мисля, че една голяма част от живота ми е преминала тъкмо по авто- и ж.п. гари. Не веднъж и аз съм тичала след влака като момичето на снимката, че и други преживявания съм имала. Освен това на път човек се учи на много неща. Някои от житейска, други от чисто практична гледна точка.

Ето например, научих как да събирам много багаж в малко пространство. По трудния начин трябваше да се сетя и как да предпазя дрехите си при дъждовно и кално време. Започнах да ги нареждам по типове в различни по големина найлонови пликове. Така дори чантата ми да се намокри или някой от найлоните да се скъса другите дрехи ще останат сухи и добре сгънати.

Научих също и че хората показват характерите си именно, когато са на път. Едва тогава можеш да разбереш дали можеш да разчиташ на някого и да си извадиш изводи за неговата организираност, търпение  и справяне в различни ситуации… Освен това казват, че когато двама влюбени пътуват, това или ще заздрави, или ще разбие връзката им.

Да изживееш културен шок

Culture-Shock-Medium1Пътуването в различни страни е несравнимо преживяване. Не само опитваш различни кухня, виждаш други хора, разглеждаш местните забележителности, но и опознаваш характера, културните особености на народите. Имам една приятелка, която не се спира. Непрестанно обикаля насам-натам. Има много приятели в чужбина и гледа поне веднъж годишно да ги посещава. Спомням си преди колко време беше кандидатства по програма Еразъм и замина за един семестър във Финландия. Беше избрала именно тази страна, тъй като чувала колко интересни хора има, колко много са почитателите на метъл музиката, като нея, запленена бе и от месния фолклор. Преди пътуването смели доста полезна информация – история, език, традиции и обичаи. Независимо това, след като се върна ми сподели,че именно там изживява най-големия си културен шок.

Може би географията прави финландците по-различни от всички нас! Те живеят при доста ниски, целогодишно, температури. Имат кратки дни и много дълги нощи. В най-северните райони половин година е мрак и половин светлина. Разказа ми, че хората са прекомерно затворени и много податливи на депресии. Не са никак комуникативни – отнело й доста време преди да се сприятели с някого. Най-интересната случка била, когато решила за пръв път да поздрави вече познатите лица от кампуса. Нито един не отвърнал на поздрава й. Отчаяна тя се прибрала в стаята си готова да заплаче от яд за любезното си поведение. На следващия ден не поздравила, на по-следващия също. След една от лекциите обаче колегите й питали дали е добре и защо не отвръща на поздрава им. Шокирана, тя обяснила, че те не са я поздравявали. Оказало се, че те винаги задържали поглед при разминаване и едва доловимо или се усмихвали, или кимвали. Това бил техният начин да кажат „Здравей“. След този случка се поотпуснала и не след дълго свикнала напълно.

В която и страна да отидете няма как да не изживеете културен шок. Понякога той не може да се нарече чак „шок“, ако народът, който посещавате е близък по нрави с нашия. Колкото по на юг пътувате и  колкото по на север, хората стават съвсем различни – или много затворени, или прекалено емоционални и разкрепостени. За мен лично вторият вариант е по-приемлив.

Да целунеш непознат във Венеция

Една от най-големите ми мечти е да посетя Венеция на един от най-популярните фестивали в Италия, а може би и в света – карнавалът с маски, който ежегодно се провежда в края на февруари.

Освен, че искам да посетя града, да се возя на гондола и да опитам оригинална италианска кухня, смятам за много вълнуваща идеята да съм част от голямо събитие като това. Опиянена съм от мисълта поне за малко да бъда някоя друга, на съвсем непознато място.

venetia-760x293Маските винаги са ме вълнували. Считам ги за символ на анонимността, но и на врата към самия АЗ на човека. Чрез тях можеш да скриеш лицето си и да бъдеш истински без да се срамуваш от желанията, страстите и поведението си. Така можеш да бъдеш забавен, ако в действително обстоятелствата в ежедневието ти те оковават във веригите на сериозността и посредствеността;  да бъдеш разкрепостен;  да извършиш дързост, за която иначе нямаш смелостта в твоето общество, където всички те познават.

Освен изброеното маската излъчва някаква романтична мистерия, тъй като оставя у срещуположния събеседник място за фантазия. Въображението рисува образ, какъвто копнееш да срещнеш в реалността.

Едно от нещата, които никога не съм се престрашавала да извърша е да целуна напълно непознат мъж. Но с маска, във Венеция, имайки предвид колко привлекателни могат да бъдат италианците, мисля, че бих го направила без колебание. Според мен това би бил един невинен акт на дързост, но всъщност за мен би бил израз на абсолютната свобода, която в действителност нямаме, притиснати от морал и обществени норми.

Каузите на фондация Аз съм

az-sumСмятам, че част от това да си човешко същество е да си съпричастен със страданията на другите и да се стараеш когато можеш да си им в помощ, и то особено на най-уязвимите – децата, лишени от родителска грижа.  Аз лично правя каквото мога да се включвам в благотворителни инициативи и днес ще ви разкажа за една такава – фондацията „Аз съм“ на модела Ива Механджийска, чиято мисия е да помага на хората в затруднено положение у нас – хора с увреждания и тежки заболявания, деца в домове за сираци.

Хареса ми подкрепата, която бе оказана на Механджийска, когато стана ясно, че желае да се посвети на благотворителността. Много известни личности се включиха на нейна страна и участваха в първата сериозна инициатива на фондацията, а именно коледния търг, целящ да стопли сърцата на дечицата, които няма да я посрещнат в семейна среда.

Никол Станкулова, Диляна Попова, Деси Зидарова, Елеонора Манчева, Александра Феодорова, Деси Банова, както и още десетки дами, работещи в модния и шоубизнеса подкрепиха коледния търг на фондация „Аз съм“, като допринесоха предоставяйки свои ценни предмети за търга, парите от които отидоха за една по-добра и вълшебна Коледа за децата в няколко домове в страната. Събитието бе подкрепено още от Светльо Кантарджиев, актьорът Силвестър Силвестров, фотографът Соломон Франсес и други.

Макар да нямах възможността да взема участие в благотворителния търг по Коледа, аз също подкрепям фондацията и ще правя каквото мога, за да помагам на развитието й занапред. Вярвам, че с толкова представители на модния и шоубизнеса в нея с големи сърца, би успяла да постигне много за хората в неравностойно положение – включете се и вие.