Тялото – храм на душата
Много често чуваме, че е важно какво ядем, дали тренираме, стремим ли се към здравословен начин на живот и пр. Замисляли ли сте се обаче защо това наистина е така? Аз до съвсем скоро се мотивирах да отида до фитнес залата само за да постегна малко дупето и бедрата.
След като се запознах в залата обаче с една удивителна жена на 47 години, с по-изваяно тяло и от това на Адриана Лима, зададох си критично въпроса: „Защо трябва да се грижа тялото си?“ Въпросната жена ми сподели, че не е вкусвала шоколад от 5 години, нито чипсове, газирано, пържено и се чувства прекрасно: „Знаеш ли колко е хубаво сутрин след 30-минутен крос да отидеш на работа? Имаш цялата енергия и тонус на света, чувстваш се сякаш можеш да промениш всичко и всички, защото си започнал първо от себе си, от грижа за твоето тяло – храм на душата!“
Това наистина ме мотивира повече от 4582 статии в Космополитън тип „Как да изваем бразилско дупе за 10 минути на ден и да бъдем неустоими“, „9 от 10 мъже обичат повече стегнати мацки“, „Плодова диета за витаминозна и секси пролет“ (как пролетта може да е секси, по дяволите?!)
Е, аз не ставам половин час по-рано за работа, за да правя джогинг, но пък вече внимавам какво слагам в устата си и забравих за редовното оправдание „нямам време“.
Време се намира, когато човек има желания, цел и мотивация. Това важи за всичко! 🙂
Съображенията са практика както във всяка професия, така и в моделството. Става въпрос за моето съображение и притеснения идната седмица, а тоест за това, че колекцията, която ще представяме за пролет-лято 2012 година, не ми допада особенно, тъй като е доста оскъдна като материали, а и доста оскъдно ще трябва да сме облечени. Искам да споделя, че въпреки тези съображения трябва да изляза на подиума и да дефилирам, въпреки, че няма да ми е особенно приятно, но това е риска на професията. Със съображенията се опитвам да свиквам, тъй като за мен тази професия е много и не искам да имам проблеми с колегите. Както се казва „Едното за сметка на другото”. Естествено, че това ми съображение ще отмине но остават други статични, без които професията е трудно изпълнима. Съображението за идната седмица ме притеснява, защото въпреки, че съм модел държа да изглеждам подобаващо, а не като лека жена, каквото е всеобщото мнение, но това е тема която няма да коментирам. Бъдещи модели не се плашете, всичко отминава, просто реших да споделя притеснението си тук, тъй като така се чувствам по-добре. Всъщност не само на мен ми е напрегнато, но и на моите колеги. Въпреки всички съображения продължавам напред, защото желанието ми за изява е повече от притеснението ми за създаване на погрешно мнение.
Преди да си помислите каквото и да е, след като прочетете заглавието, почакайте и прочетете тези няколко реда, които ще изпиша сега. Става въпрос за смесеното дефилиране на мъже и жени на един подиум по едно и също време. Заглавието са думите на мениджъра ми, тъй като момчето с което трябваше да дефилираме той го наричаше моделът на нашия модел, тоест аз за това се сетих сега и реших да го напиша тук. Всъщност нещата са доста сериозна от професионална гледна точка, тъй като да дефилираш с мъж модел не е толкова просто. Иска се огромна доза усет към работата и доста тренировка, най-вече в синхронизирането на мъжката и женската походка и съчетаването им в едно представяне на сцената на модата. Това упражнение, ако мога така да го нарека, крие доста не отключени взаимоотношения, тъй като до онзи момент, всеки модел е бил индивидуален, а сега ставаме двама всеки трябва да се съобразява с другия и при нужда да си помагаме взаимно, но това да остане незабелязано от публиката. Предвид тези мои изложения, всеки желаещ и мечтаещ да бъде модел, може да си направи сам извода, дали си струва или не. Ако искате моето мнение за това дали си струва или не, ами ДА за мен определено си струва, а и все пак няма лесна работа, нали?