Лични детски приказки, златотърсачка, млад човек, пазар, работна ръка

Като принцеса

Днес няма да си говорим за начина, по който всяка жена трябва да бъде третирана. Нито за мъжа, който я кара да се чувства единствена и специална като същинска принцеса. Днес ще обърнем поглед към т.нар. феномен “принцеса”.

Какво представлява той и има ли почва у нас. Че има, разбира се! Даже може да се каже, че ние сме нещо като родина на тази порода, а почвата е повече от богата на хумус. Принцесите по българските географски ширини в лопата да ги ринеш! Трябва да признаем, че и опакото на тях е крайно характерно за страната ни, така че амбициозните, красиви и можещи дами да не се засегнат от настоящия пост.

PRINCESS_LOGO-small

Да се замисля върху излишното капризнечене на някои българки ме накара реплика на моя позната от преди броени дни. Тя е на 25 години: младо, хубаво, способно момиче, завършила бакалавърската си степен в Софийския университет и… от 2 години си търси работа, но все не може да намери. В началото я разбирах, защото всички знаем колко е тежко в момента положението на пазара на работна ръка. След известно време обаче забелязах, че тя сякаш чака работата нея да намери, да почука на вратата. Върхът на сладоледа бе преди 3 дни, когато ми се обади след поредното интервю, споделяйки: “Ами казах им, че искам да ме назначат на половин работен ден, за да имам време за себе си.” Само да уточня, че нито произлиза от заможно семейство, нито е златотърсачка…

Глава (и сърце специално за моята приятелка) не ми го побира как е възможно млад човек така да се пропилява? Какво и кого чака? Принцесите ги има само в приказките…

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply