От А до Я
Отдавна не съм влизала в голям моден бутик, а и когато го правя, не е от вълнение, а по-скоро от професионално любопитство. Последният ми „инцидент“ беше в един от тези лъскави храмове на консуматорството на бул. „Витоша“, където се оказах въвлечена в своеобразна търговска война. Започна с една чанта, която просто ми хареса. Кожа, цвят, размер – всичко ми допадна. Продавачката обаче реши, че е нейна мисия да ме убеди в обратното.
„Ако вземете тази, ще съжалявате. Не е достатъчно практична“, заяви тя с тон, който обикновено си позволяват само хора, които не са плащали и един лев за нищо в живота си. После ми предложи „алтернативи“ – все по-големи, по-скъпи и по-малко стилни. В един момент се почувствах като в стар виц за избор между три баби. Опитвах се да обясня, че търся нещо конкретно, но тя продължаваше да ми навира в лицето чанти, които щяха да поберат и лаптопа ми, и тоалетните принадлежности за тридневен престой.
Най-накрая се измъкнах, с чантата в ръка, която първоначално бях харесала. Платих, получих погледи на недоволство и си тръгнах. Навън, пред витрината, се засмях. Смешно беше. Толкова усилия, за да ме убедят да купя нещо, което не искам. Толкова самоуверено настояване, че те знаят по-добре от мен какво ми трябва.
Това е и причината все по-рядко да пазарувам и в моловете. Не защото няма хубави неща, а защото атмосферата е задушаваща. Всяка покупка се превръща в битка на характери, а целта вече не е просто да продадат продукт, а да ти наложат мнение. Не искам да излизам от магазин с усещането, че съм преминала през разпит или че съм станала жертва на търговски психотрик. Искам просто да купя нещо, което ми харесва, и да си тръгна. Но явно това е лукс, който малко по малко изчезва.
Случвало ми се е и на мен да се почувствам като на преглед при лекар, вместо в магазин за чанти. Няма ли край това продавачките да ти казват какво е най-добро за теб, все едно са ти майка. Гледах някакъв епизод на „Say Yes to the Dress“, където булките преживяват абсолютно същото – консултантите им обясняват какво да изберат, а те само кимат от притеснение.
Интересно ми е какво мислиш за това как все повече се насърчава покупката на по-скъпи и големи продукти, дори когато човек търси нещо по-просто. Това променя ли според теб изцяло целта на пазаруването – вместо да намериш точно това, което ти трябва, се опитваш да се вместиш в разбиранията на продавача? Според мен така се губи смисълът на личното предпочитание.
Съгласен съм с написаното. И аз веднъж влязох в магазин заради конкретна риза, а продавачката цяла суматоха вдигна, че не била по мярка и ми набута една с две степени по-голяма. Казах ѝ, че си знам размера, взех моята и си излязох. Няма смисъл човек да спори с хора, които явно са обучени да продават каквото не върви.