Пътуването в различни страни е несравнимо преживяване. Не само опитваш различни кухня, виждаш други хора, разглеждаш местните забележителности, но и опознаваш характера, културните особености на народите. Имам една приятелка, която не се спира. Непрестанно обикаля насам-натам. Има много приятели в чужбина и гледа поне веднъж годишно да ги посещава. Спомням си преди колко време беше кандидатства по програма Еразъм и замина за един семестър във Финландия. Беше избрала именно тази страна, тъй като чувала колко интересни хора има, колко много са почитателите на метъл музиката, като нея, запленена бе и от месния фолклор. Преди пътуването смели доста полезна информация – история, език, традиции и обичаи. Независимо това, след като се върна ми сподели,че именно там изживява най-големия си културен шок.

Може би географията прави финландците по-различни от всички нас! Те живеят при доста ниски, целогодишно, температури. Имат кратки дни и много дълги нощи. В най-северните райони половин година е мрак и половин светлина. Разказа ми, че хората са прекомерно затворени и много податливи на депресии. Не са никак комуникативни – отнело й доста време преди да се сприятели с някого. Най-интересната случка била, когато решила за пръв път да поздрави вече познатите лица от кампуса. Нито един не отвърнал на поздрава й. Отчаяна тя се прибрала в стаята си готова да заплаче от яд за любезното си поведение. На следващия ден не поздравила, на по-следващия също. След една от лекциите обаче колегите й питали дали е добре и защо не отвръща на поздрава им. Шокирана, тя обяснила, че те не са я поздравявали. Оказало се, че те винаги задържали поглед при разминаване и едва доловимо или се усмихвали, или кимвали. Това бил техният начин да кажат „Здравей“. След този случка се поотпуснала и не след дълго свикнала напълно.

В която и страна да отидете няма как да не изживеете културен шок. Понякога той не може да се нарече чак „шок“, ако народът, който посещавате е близък по нрави с нашия. Колкото по на юг пътувате и  колкото по на север, хората стават съвсем различни – или много затворени, или прекалено емоционални и разкрепостени. За мен лично вторият вариант е по-приемлив.