Интересът към непо бейби от ваша страна доста ме изненада и затова продължавам темата с втори текст в блога, уоу. Явно историите от джензи предизвикват любопитството ви и трябва да наблегна на тях.

А сега по същество, ето и още едно непо бейби. Това е Лили Колинс. Тя е дъщеря на един невероятен певец – Фил Колинс. Въпреки че двамата имат период, в който не са особено близки и не комуникират, все пак известната фамилия отваря врати. Лили е актриса и притежава доста специфична красота, която се запомня. Това я прави привлекателна и взима доста главни роли като „Емили в Париж“, „С любов, Роузи“ и „Огледалце, огледалце“. Моето мнение е, че се справя добре като актриса, но не е надарена с проницателен талант.

Няма как да не пиша и за Зоу Кравиц, която споменах в първия текст. Тя е дете на Лени Кравиц и актрисата Лиса Бонет. И двамата са доста популярни и то не само в Щатите. Дъщеря им, която е пълно копие на майката, се изявява като актриса. Но за съжаление, не мога да се сетя за нито една голяма роля. Може би само на жената-котка. Явно това е достатъчно да се появи на Мет Гала и къде ли още не. А може би и да се среща с Чайнинг Тейтъм.

Продължавам класацията с още едно непо бейби, което е абсолютен христоматиен пример. Това е Лили-Роуз Деп, която е създадена от Джони Деп и Ванеса Паради. Лили е много нежно създание, което се опита да блесне с ролята си в скандалния сериал „Идолът“. Там ролята й беше на разхайтена поп звезда, която не знае къде се намира. Според мен и личният й живот е някаква такава каша и това, че не продължиха сериалът е в резултат на неуспеха й. Мога само да пожелая на госпожица Деп да намери истинското си поприще.

Е, скъпи мои, това е от мен. Има още много примери за непо бйби, но ако трябва да ги описвам, ще ми отнеме години. Ако имате интерес – удължете списъка ми с лично търсене.

Независимо дали при деца или при възрастни, смехът винаги се предизвиква там, където се случват неочаквани, забавни неща, които излизат извън техните конвенционални рамки. Понякога съвсем неочаквани и непланувани неща могат да ни разсмеят, друг път избухваме в смях в най-сериозният момент.

Факт е обаче, че детският смях е много по-емоционален и искрен. По този повод четох, че научни специалисти говорят за така наречения принцип на несъответствие. Например – ако сложим чорапче на ръката си, вместо на крака. Или да се преструваме, че кучето казва мяу, вместо бау. Дори бебетата могат да се разсмеят по този начин – например когато кашата им падне на пода, а не попада в устата.

С напредване на възрастта, се променят и нещата, които предизвикват смях. А след 10-годишна възраст, в ранния пубертет, децата започват да разбират, а и използват понякога иронията.

Защо възрастните се смеят по-малко? Принципът на предизвикване на смях остава същият дори в напреднала възраст. Смеем се на неща, които няма как да са съвместими. Дори да са социално или емоционално гранични. В много случаи психолозите виждат смеха като изход за справяне с реалността, с ежедневни проблеми от живота ни. Смехът служи за облекчаване на стреса, но и за получаване на различен, по-лесен поглед върху нещата.

Нашият житейски опит автоматично ни прави по-сериозни с течение на времето. Но, хубавото на смеха е, че е заразен. Добър е за нас. Оправя настроението ни, психическото ни състояние, а и е напълно безплатен. Така че защо не бъдем като децата?