Независимо дали при деца или при възрастни, смехът винаги се предизвиква там, където се случват неочаквани, забавни неща, които излизат извън техните конвенционални рамки. Понякога съвсем неочаквани и непланувани неща могат да ни разсмеят, друг път избухваме в смях в най-сериозният момент.

Факт е обаче, че детският смях е много по-емоционален и искрен. По този повод четох, че научни специалисти говорят за така наречения принцип на несъответствие. Например – ако сложим чорапче на ръката си, вместо на крака. Или да се преструваме, че кучето казва мяу, вместо бау. Дори бебетата могат да се разсмеят по този начин – например когато кашата им падне на пода, а не попада в устата.

С напредване на възрастта, се променят и нещата, които предизвикват смях. А след 10-годишна възраст, в ранния пубертет, децата започват да разбират, а и използват понякога иронията.

Защо възрастните се смеят по-малко? Принципът на предизвикване на смях остава същият дори в напреднала възраст. Смеем се на неща, които няма как да са съвместими. Дори да са социално или емоционално гранични. В много случаи психолозите виждат смеха като изход за справяне с реалността, с ежедневни проблеми от живота ни. Смехът служи за облекчаване на стреса, но и за получаване на различен, по-лесен поглед върху нещата.

Нашият житейски опит автоматично ни прави по-сериозни с течение на времето. Но, хубавото на смеха е, че е заразен. Добър е за нас. Оправя настроението ни, психическото ни състояние, а и е напълно безплатен. Така че защо не бъдем като децата?

Google+ Comments