Месец: май 2014

Толкова много приказки от издателството на Светльо Кантарджиев

Няма по-добър учител за детето от книгата! Тя ще му представи житейска ситуация и ще му обясни по-добре от всеки друг, на разбираем език, кой сме ние, къде в ежедневието ни се крият вълшебствата, каква е разликата между добро и зло.Разказаните истории увличат малкото момче или момиче в един пъстър, въображаем свят, където могат да срещнат истински принцове и принцеси, говорещи животни, митични същества и други.Там се чувстват сигурни и защитени.

Толкова много прекрасни приказки излязоха и този месец на пазара от издателството на Светльо Кантарджиев. „Ню медия груп“ пак са надминали себе си в уникалните идеи за децата.От книжките този път оживяват барон Мюнхаузен с неговите приключения, добри герои от приказки на руския творец Д. Н. Мамин – Сибиряк, както и легенди от Виетнам и щипка английски фолклор.

Не случайно споменавам именно тези книги в блога си.Ценителка съм на историите със сюжет, разнолики герои и неотменно завършващи с поука.Не харесвам адаптациите на класически приказки и смятам, че децата трябва да ги четат в оригинал.Само така те ще могат да познаят и оценят духа и ценностите на историята без тя да бъде меркантилизарана по съвременен начин или пък да насочва към екранизирана версия.

rapunzel2Ето например историите за „Красавицата и Звярът”, „Малката русалка“ и „Рапунцел“. Много анимирани филмчета са тръгнали от основната идея и са я развили по начин, който би се харесал на масовата аудитория.Хората не се замислят за разликата от оригалния сюжет, ако въобще има общо с него. В „Красавицата и Звярът“  липсват другите две дъщери на изобретателя, а пък в новата версия на „Дисни“ Звярът е забравил да чете(!!!!) ( в добавената сцена). Толкова дълго аз и децата ми е възмущавахме на тази нова сцена, че нарочно свалихме старата версия.

Много популярна напоследък стана и историята за Рапунцел… нейната екранизация засили интереса към търсенето на приказката. Сега обаче търсенето ще престане, защото издателството на Светльо Кантарджиев се е сетило да хвърли повече светлина върху действителното случилото се ;). Книжката за Рапунцел е сред новите заглавия, наред с „Малкият Клаус и Големият Клаус“, „Вълшебната змия“, „Скъсаните пантофки“, както и съвременни класически приказки като „Приключенията на барон Мюнхаузен“, „Приказка за зелената война“ и други… Мисля, че всяко дете трябва да има поне една такава история на нощното си шкафче.

За един по-красив свят…

За един по-красив свят можем да се погрижим сами. Единственото, което трябва да направим е да помислим как бихме могли да допринесем за разнообразяването на градската ни среда.

e3689a2d01ec1e7735afccb20a3be801Моето предложение е да се огледаме и да следим неприятното, което ни прави впечатление. След това да помислим как бихме могли да го трансформираме, така че да ни харесва. Минавайки всеки ден по улиците, на мен лично най-много ми бодат очите сивите и олющени сгради с неприветливи балкони и неизмити прозорци. За сметка на това, когато отида в по-малък град или гледам някакъв европейски филм и обстановката ми харесва в съзнанието ми изниква  фразата „китно градче“. А китността свързвам с обратното на това, което виждам в прашните софийски квартали. Красотата на „китните“ идва от добре поддържаните сгради, но не благодарение на общинската управа, а на труда на стопаните им.

Да обновиш и разкрасиш дома си отвън не означава непременно високи разходи по ремонт, а отделяне на време за да се погрижиш за лицето на сградата/етажа си, така че от него да лъха красота и ведрост. Прясно боядисани веранди, тераси, украсени с цветя, поставени лампи или свещници са нещата, които правят впечатление. Когато се разхождаш и разглеждаш наоколо и видиш такива малки оазисчета ти става приятно и уютно. Мислиш си, че би искал да се върнеш отново някога на това място.

 

На път…

10390074_753338188021065_9190225743725459567_nТова, което винаги съм харесвала са фото сесиите на тема пътуване. От тях строи толкова движение. Гледайки ги имаш чувството, че съпреживяваш ситуацията на модела. Пътуването освен това е свързано със символиката на непрекъснатото случване, трансформациите в израстването ни – преход от младост към съзряване и остаряване. Всички ние сме на път в собствения си живот…

Обожавам когато и заведенията са обзаведени в такъв стил. Мога да прекарам часове в съзерцаването на такива фотоси, изцяло завладяна от представената сцена. Може би, защото и аз пътувам много и не се спирам почти никога на едно и също място. Мисля, че една голяма част от живота ми е преминала тъкмо по авто- и ж.п. гари. Не веднъж и аз съм тичала след влака като момичето на снимката, че и други преживявания съм имала. Освен това на път човек се учи на много неща. Някои от житейска, други от чисто практична гледна точка.

Ето например, научих как да събирам много багаж в малко пространство. По трудния начин трябваше да се сетя и как да предпазя дрехите си при дъждовно и кално време. Започнах да ги нареждам по типове в различни по големина найлонови пликове. Така дори чантата ми да се намокри или някой от найлоните да се скъса другите дрехи ще останат сухи и добре сгънати.

Научих също и че хората показват характерите си именно, когато са на път. Едва тогава можеш да разбереш дали можеш да разчиташ на някого и да си извадиш изводи за неговата организираност, търпение  и справяне в различни ситуации… Освен това казват, че когато двама влюбени пътуват, това или ще заздрави, или ще разбие връзката им.