Етикет: история

Никога не празнувай твърде рано

Съдбата може да ти изиграе много лоша шега. Понякога, когато си мислиш, че всичко се е обърнало срещу теб, съдбата ти готви най-голямата изненада и преживяваш най-невероятните моменти в живота и.

Аз вярвам в съдбата и смятам, че тя всъщност е на моя страна. Разбира се и много пъти ми е давала и уроци. Когато бях по-малка например, не съм била от най-добрите ученички, но пък съм се старала да съм на ниво. Не обичах много да уча, разчитах главно на това, което запомня в училище, а да ви кажа имам много добра памет. Един ден имахме контролно по История, един от любимите ми предмети. Реших, че трябва да изкарам Отличен и здраво седнах да чета. Както се казва, изядох учебника с кориците. Запомних всичко. На контролното бях спокойна и уверена, все пак толкова учене. Само, че учителят малко ни изненада и не правихме обикновеното контролно, тест или писане на тема, а беше тест с отворени въпроси и трябваше да попълваме таблици с години, събития и още какво ли не. За пръв път правихме нещо подобно. Не се притесних, все пак толкова бях учила. Справих се доста бързо и си казах: “ Няма да си проверявам теста, сигурна съм, че всичко е наред“. Това ми беше първата грешка, която все още не осъзнавах, започнах да ликувам твърде рано. Като се прибрах вкъщи, бях много ентусиазирана и разказах на майка ми, колко добре съм се справила, как очаквам, ако не Отлична, то Много добра оценка. Грешка номер две. В деня, когато ни връщаха тестовете бях с много самодоволна усмивка, очаквах да ме похвалят. Върнаха ми теста и изненада, оценка Добър с минус. Бях като цапната с мокър парцал. Видях, че съм допуснала много грешки, не от незнание, а по-скоро от бързане. Ако си бях проверила теста нямаше да ги допусна. И как сега щях да кажа на майка ми, че имам Добър и то с минус. Ужас. Много ме беше срам. От тогава никога повече не съм си позволявала да предизвиквам съдбата, ликувайки твърде рано, както се казва преди финалната линия.

Не подценявайте съдбата, тя винаги може да се обърне срещу вас. И ако моята детска история не ви е помогнала да го разберете, вижте този клип, в който тя направо се гаври с жертвите си.

В Рио през февруари!

Към средата на февруари, в това студено снежно време, най ми се ще да съм някъде на топло. На близо или на далеч- за мен няма значение – важно е слънцето да пече жарко и плажовете да са бели. От малка обаче имам мечта. Тя се нарича Бразилия, а времето – 13-17 февруари – на карнавала в Рио де Жанейро.

За тези, които не знаят, исторически карнавалът в Рио стъпва на римските и гръцките древни обичаи, според които спортни събития, началото на сезона или големи празници са се празнували с песни, танци, а често и с маски. Тези традиции били пренесени по-късно във времето във Франция, Италия, Испания и Португалия, а оттам и в Новия свят. Днес в Рио, по случай годишния фестивал, се събират над 300 000 туристи. Многобройни са школите по самба, които се появяват, дефилират или танцуват на платформи по дългата улица Avenida Rio Branco.

rioТържествата са цяла седмица – и денем, и нощем, макар основният карнавал да е само четири дни. Еуфорията обхваща града от крайбрежието до най-крайните квартали. Събитието е съпътствано с концерти на известни изпълнители, мероприятия на публични личности и още много, много, много музика.  Карнавалът в Рио де Жанейро е мерило за всички карнавали по света. Все още никой не го е надминал по пищност и посещаемост.

Заслужава да се види не само заради невероятната празнична атмосфера, ами и заради културната среща с един друг народ – топли хора, чиито сърца вълнуват бурни емоции.

 

Малко романтика на екрана

Честно да си призная много обичам романтичните филми.  В тях освен красотата на любовта мога да се насладя на прекрасна, мечтана обстановка, красиви герои и невероятен стил. Едни от най-гледаните от мен са немските екранизации по романите на Розамунде Пилхер (Роузамънд Пилчер) Нямам търпение събота и неделя по обяд (когато нямам ангажименти, разбира се) да седна пред телевизора  и да рекласирам с историите на известната британска писателка.

das-geheimnis-unserer-liebe-124~_v-varlИнтересното при нейните филми е не само сюжета, но и мястото на което са снимани. Розамунде в родена в Корноул, независимо, че живее и работи в Дънди. Тъкмо Корноул – с невероятните си зелени и скалисти брегове, в които се разбиват пенливите солени вълни, е снимачна площадка за голяма част от филмите. Особено важна част от живота й изиграва Фарът на Корноул, който писателката посочва като любимо свое място за размисъл. За това го виждаме не веднъж на екрана – като място за романтични срещи, разходка или инцидент.

С писателството Розамунде Пилхер приключва през 2000 година. Независимо това до 2007 година германската телевизия  ZDF заснема 59 филма по нейни романи. За това днес тя е по-известна като романтична писателка, любимка на повечето зрители и почитатели на съвременните романси като мен.

 

За нашата история и култура

bulgaria-cultureЕдна статия, която прочетох наскоро за културното ни и историческото ни наследство, ме накара да се замисля за историята, културата ни и изобщо българщината като цяло, която губим с огромна скорост в днешното забързано и глобализирано общество, което все по-малко се интересува от своя произход и предци. В материала се споменава и за Светльо Кантарджиев и фондация „Мизия“, които са се заели с тежката да задача да спасяват предмети с културна и историческа стойност, за които държавата не е предприела нужните действия по съхраняване и поддръжка.

Според мен и ние хората трябва да бъдем по-бдителни и да се жалваме, когато виждаме нередности, свързани с историческите или културните ни ценности. Трябва да настояваме например сгради, които са с висока културно-историческа стойност и са обявени за паметници, да бъдат поддържани и то не само от собствениците им. Има също така много манастири, които пустеят. А колко ли ценности са били изнесени и продължават да се изнасят през границата от иманяри?!