Често наричат книгите прозорец към света. Прозорецът обаче има рамка и според мен това определение е ограничаващо. Книгите са един необятен свят, който наистина не може да бъде вкаран в никакви ограничения. Свят, в който се влиза без ограничения, стига човек да не си ги поставя сам. В още по-голяма степен това се отнася за детските книжки – те наистина разкриват пред детето един безкраен свят на емоции, образи, картини, знания. Тези дни подарих на едно дете две книжки с приказките „Хензел и Гретел“ на Братя Грим  и „Палечка“ на Андерсен. Книжките са част от поредицата „Детство мое : Вълшебни приказки в картинки“ от издателството на Светльо Кантарджиев, Ню Медиа Груп и са със страхотно качество – идеални за по-малки деца. За моя огромна изненада обаче, детето не прояви ни най-малък интерес, отнесе се с книжките като с безполезно парче хартия.

Разбира се, не е виновно то, само няма как да открие тоя необятен свят, за който говорих по-горе. Някой трябва да го хване за неукрепналата още ръчичка и да го повече към богатството, което носи в себе си всяка една детска книжка, да му покаже удоволствието от това да се потапяш и да заживяваш в непознати светове, да научаваш нови неща, да откриваш нови истини за себе си и за света всеки ден, със всяка прочетена страница, да ставаш обитател на един друг – духовен свят. Някой трябва да посочи пътя на детето към детската книжка и е най-добре това да стане в една много ранна детска възраст, като захранване. Може да е детска книжка само с картинки, може да е от ония красиви триизмерни картонени книжки, за които си мечтае всяко дете, даже може и да е книжка за оцветяване – въпросът е да се постави в началото и детето да разбере, че там, в хартиената книжка, има един друг свят – свят, който може да оживее и да те научи на много житейски истини, на много чувства, ако знаеш пътя към него, ако някой ти го е посочил.