Изкуството да бъдеш джентълмен
През последните няколко седмици усилено се говори за целувката, която Кубрат Пулев „подари“ на една репортерка. Тя реши да го съди, а той от своя страна пусна в публичното пространство видео, в което тя, без капка свян, танцува в скута на негов приятел.
От една страна много хора застанаха на страната на българския боксьор и го защитиха с тезата, че тя си го е търсила и най-вероятно преди това по всякакви начини, на ръба на свенливото поведение, му е правила „мили очи“. А в същото време за тях поведението на българския мачо не е кой знае какво и няма смисъл от изказвания, че я е накърнил по някакъв начин.
От друга страна западно-ориентираните хора, като начин на мислене и поведение, смятат че поведението на Пулев е недопустимо и по никакъв начин не трябва да се толерира. Защото той пристъпва границите на нормалното общуване, като извършва крайно интимно действие без нейно съгласие. Дали преди това е имало някаква заигравка или не между тях двамата и факта, че тя танцува в скута на някого, че се е снимала гола със суши и прочие, не означава, че всеки може да преминава границата на поведението и да интимничи с нея както си пожелае.
И от части аз съм съгласна с втората теза, но според мен има нещо по-интересно, което стои в дъното на цялата история. А именно, че професионалният бокс е медиен спорт. Той разчита на скандалността и „интригите“. Нещо като кечът с гръмките си закани и театрални заяждания. Всичко това провокира интереса на медиите, провокира и интереса на публиката. Колкото повече публика има, толкова повече пари за реклами и прочие. Както обичат да казват някои хора – всичко е пари.
Тогава представете си сценарии, в който Пулев и щабът му, наемат суши-жената, плащат й някакъв хонорар и разиграват този медиен театър, за да могат да вдигнат медийния интерес към българския боксьор. Прекрасен сценарии, нали?
