Огромна заблуда е, че само хората, които имат пари могат да изглеждат добре и стилно. Това е въпрос на усещане, вкус и малко познания. Даже съм срещала толкова много заможни дами и господа, които от стремежа си да бъдат по-екстравагантни и да покажат богатството си, толкова са прекалили в облеклото си, че дори не намирам думи, с които да опиша начина, по който изглеждат.

На първо място, за да изглеждате винаги стилни и добре е важно да имате наистина реална преценка за това как изглежда вашето тяло – кои са по-проблемните зони и кои по-красивите. Всяка структура на тялото и отделните зони може да бъде подчертана или прикрита с правилния набор от дрехи. Разберете какво ви стои добре и залагайте на него. А за да сте сигурни, че това, което пробвате наистина ви седи добре, вземете с вас някой истински приятел, който ще ви каже директно дали този панталон не подчертава повече от необходимото бедрата ви.

Второ, съчетавайте правилно дрехите. Това е малко по-висш пилотаж, особено за някои хора. Но като всичко останало и това се учи. Със сигурност няма да е добре да сложите официален панталон с джапанки или официална пола с тениска с надпис “The Last Clean T-shurt”.

На трето място нареждам съчетаването на цветовете и съобразяването им с поводите. Това наистина е сложно, защото някои хора просто нямат това цветово усещане, което им говори дали тази комбинация е добре и подходяща или крещи нещо съвсем различно от това, което сте искали да покажете. За тази цел в Интернет може лесно да се намери палитра с комбинациите и правилата за комбинирането на цветовете, което няма да е зле да спазвате, особено при официални поводи, които изискват определено отношение към дрехите.

Спазвайте тези няколко съвета и ще бъдете еталон за стил!

Съществува странното схващане, че жените и още повече тези, които обръщат малко повече внимание на външния си вид, не биха издържали на палатки. Смята се, че те са разглезени същества, които е задължително да имат легло, чисти чаршафи и възглавница. Да не говорим за банята и тоалетната.

Истината е, че факта, че една жена се поддържа и държи да бъде честа, не означава, че няма да й хареса да прекара известно време на палатка, сред природата и откъсната от градската суматоха.

Всъщност точно това е нещото, което привлича лично мен в морето на палатки е именно елементът, в който се откъсваме от нормалното си сиво, градско ежедневие. Няма го трафикът, праха на града, изнервените хора, които се опитват по всякакъв начин да се скарат с теб, намръщените физиономии. Има само природа, море и слънце, които поемаме в огромни количества. Телефонът служи само за фенерче, а фейсбук е странно имагинерно понятие, което никой не разбира.

Прекрасно преживяване, което те зарежда по особено силен начин и липсата на нормално легло или баня, със сигурност няма да ви пречи толкова, колкото получите желаната почивка. Защото нека си го признаем – хората може да сме социални животни, но в същото време имаме огромна необходимост от време на време да се завръщаме към природата и към естествената си среда.., която е вярно, че вече не е такава, но все пак това е заложено в природата ни като вид животни.

И така съветът ми е… всъщност са два – първо, не подценявайте красивите и поддържани момичета. Това, че обичат да изглеждат добре и да се грижат за себе си не означава автоматично, че са лигли, които не могат да издържат без сатенените си чаршафи пантофи с пухчета. И вторият ми съвет е  – старайте се да се откъсвате от градския шум колкото можете повече пъти и ще разберете наистина какво означава почивка.

Здрав дух – здраво тяло, са казали навремето мъдреците, но аз ще добавя – и качествена храна.  Васил Лазарови  и неговата фирма Вивекта са едни от „виновниците“ за това, че можем да намерим в българската търговска мрежа едни от най-качествените продукти в света и Европа.

Несъмнено храната, която консумираме, има огромно значение за нормалното функциониране на нашия организъм. А това от своя страна се отразява на начина, по който изглеждаме. Да умеем да подбираме наистина качествена храна се превръща в истинско изкуство в последно време, защото трудно можем да установим произхода на месата или другите продукти, които потребяваме. Много рядко в магазините можем да сме сигурни, че това, което пише на етикетите, е вярно, а дори да е така, фирмите и обозначените данни не ни говорят абсолютно нищо.

Ако някой не ни е препоръчал фирма или производител, марка, е много трудно да се натъкнем на продукт, който да задоволява разбиранията ни за качествена храна. Още повече, когато се ръководим предимно от ценовия признак.

Българският потребител рядко си прави труда да се задълбочи и да проучи непознат продукт, за който си мисли, че е поредния вносен. Но на практика продуктите, които се внасят от фирмата на Васил Лазаров Вивекта, се открояват с изключително качество и традиции, което гарантира доставянето на полезни вещества в нашия организъм при консумацията им.

Червените меса например са изключително важни за нормалното развитие на човешкия организъм. Те са основен източник на протеин. Допринася и с минерали и микроелементи към диетата, особено желязо и цинк. Месото е важен източник на витамини от група B, включително B12, който не се открива в храните от растителен произход.

Желязото от своя страна е жизненоважен минерал за формирането на червените кръвни клетки. Липсата му, може да причини анемия. Цинкът е важен за здравословното функциониране на имунната система, растежа на клетките, заздравяването на рани и фертилността. Червеното месо е добър източник на бързо абсорбиращ се цинк. Обикновено получаваме около 30% от приема си на цинк от месо и месни продукти.  В червеното месо се съдържат също калиий и селений. Селеният е важен антиоксидант, който се свързва с намаляване на риска от сърдечни заболявания и определени видове рак.

Съществуват редица ползи от консумацията на месо, които обаче важат само ако производителят спазва определи критерии на отглеждане на породите и обработка на месото. А партньора на фирмата на Васил Лазаров Вивекта – Даниш Краун е се откроява с над сто години традиции в отглеждане и производство на едно от най-качествените меса в Европа и света. Можете да го намерите и в българската търговска мрежа.

Танцът е емоция, отдаденост, чувство, постоянство. Той е картина, която се рисува с помощта на тялото. Изисква се много време и дълги тренировки, за да се успее да се постигне онази чистота на движенията, която прилича на въздушно творение. Танцът е и послание. Емоционално, силно и запомнящо се.

Такова е и видеото, което съм споделила по-долу. В него балетистът Сергей Полунин пресъздава стабилната си обществена позиция срещу несправедливостите в своята страна спрямо хомосексуалното население.

Парчето е вече познато, но танцът на Полунин вдъхновява, провокира, сломява, наранява.

Десет поредни години властите в Русия не дават разрешението си за провеждане на гей парад в гадовете им. Протестиращи срещу тази дискриминация към хората с различна сексуална ориентация бяха насилствено разпръснати от полицията там. Това провокира широк международен отзвук, а песента на Хозиер, заедно с провокативния му клип излиза точно по това време.

Сергей Полунин от своя страна превръща посланието на песента в лична позиция, благодарение на невероятните си танцови умения.

Дори и да не знаем историята, която се крие зад това видео, то абсолютно и категорично показва своята цел. Послание, позиция, заявено по най-прекрасния начин.

 

Интернет запознанствата… Все популярен начин хората да намират половинки, сродни души, някого с когото да споделят интересите си или… нещо друго. Има редица истории, които разказват за доста успешни връзки и бракове, които са започнали именно по този начин. Във времето на интернет комуникацията, подобен тип общуване се възприема все по-лесно и нормално, но продължават да съществуват и голяма доза резерви.

Много от представителите на женския пол трудно приемат концепцията на подобен тип приложения за запознанства, където се чувстват като изложени на сергия. Пазарът работи денонощно, а двата пола търгуват с фото-филтри, предизвикателни пози, нацупени устни, мускули и огромен асортимент от тъмни очила. 😎

Интелектът, интересите, чувството за хумор… остават на заден план, като изискват значително по-дълга комуникация от “Здрасти, как си? С какво се занимаваш?”. А да не говорим, че те трудно си проличават в едно невербално общуване, каквото е чатът.

Но нека бъдем откровени – традиционните места, на които срещаме половинките си не са много по-различни от виртуалното пространство. Барът е мястото, където хората се оглеждат, “набелязват” и “плъзват” към човека, който ги е привлякъл с външността си. Да, няма филтри, но пък има грим 🙂 А на досадните и неприятни хора в Интернет е много по-лесно да откажеш да комуникираш с тях.

Чудя се, дали някога ще дойде моментът в който ще живеем напълно виртуално и вербалното общуване ще бъде нещо ефимерно или старомодно?

Всеки може да изпълни лесната рецепта за бисквитена торта, при това всеки може да добави нещо от себе си и така да направи с малко фантазия свой уникален десет.

Някои казват, че за хубавата торта от значение е кремът, тъй като той покрива от всички страни. Украсата също – много хора правят малки блатове, а след това натрупват шоколад или плодове в изобилие за декорация. Чудесно кулинарно решение! Подкрепям! Все пак апетитът идва от вида на храната.

Според мен обаче най-важни от всичко са самите бисквити. Разбирате ли, бисквитена торта се приготвя с бисквити, затова трябва да се отделят няколко минути за преценка точно с какви ще я направите.

В много рецепти бисквитите се потапят в кафе, в други в прясно мляко, в трети – в компот. Общото между всички тези е, че течността трябва да е топла, но не прекалено. Хубавите бисквити няма да се разкашкат, нито пък ще останат твърди. Затова в изготвянето на блата се състои майсторлъкът. В точната температура на течността и във вида на бисквитите.

Едни от най-разпространени са обикновените бисквити, които познаваме от нашето детство. Другите са тип закуска. Те са подходящи, но трябва да внимавате и колко време ги държи в млякото, кафето или сока. Моят опит показва, че бисквитена торта се получава много добре с бисквити с добавки, защото внасят допълнителен аромат. Използвала съм доста пъти  тези на Житен дар и за момента са ми фаворит.

biscuitТайната в добрите бисквити е да не са много дебели, тъй като по-дебелите бисквити не могат да се напоят във вътрешността. За бисквитена торта ви трябват и дупчици в бисквитите, за да поемат течността при потапяне в цялата си площ, а не да са разпадащи се по краищата и твърди по средата. Когато разрязвате вашата бисквитена торта, тя трябва да е приятно мека, а не хрупкава.

Бисквитите е добре да съдържат в себе си мляко или масло. Затова препоръчвам именно тези, които ви споменах. Така блатът става по-плътен и вкусен.

За финал. Нещо интересно. Знаете ли, че бисквитената торта поначало е традиционна за нашия български край. Тя се приготвяла най-вече в малките населени места, където брашната са се ползвали главно за печене на хляб и приготвяне на бисквити – предпочитани от по-възрастните и децата. Затова бисквитената торта е била наричана селска торта, тъй като първоначалната рецепта със съставки като мляко, сладко и нишестен крем с плодове се изпълнявала евтино и с наличните в стопанството продукти.

Танцът ни кара да живеем в един по-красив и по-добър свят. Чрез танцът изразяваме себе си, чувстваме се свободни, плаваме в ритъма на музиката, разкриваме душите и сърцата си.

Ако можех да танцувам, щях да съм брилянтна, просто защото имам чудесен слух и съм музикална. За жалост, не от всеки става танцьор и не всеки може да владее тялото си до съвършенство. Затова някои просто трябва да се задоволим с леките поклащания на блуса, водени от, надяваме се, по-надежден таньор от нас. Сложните ритми оставаме на професионалистите, докато ние изпълняваме не по-трудни от стъпките на нашенското си хоро.

Традицията е чудесно нещо, но тя не ни спира да се възхищаваме на по-екзотичните танци. Мен лично винаги ме е омайвало тангото. Не напразно го наричат страстен танц. То е дръзко, палаво, енергично и еротично едновременно. Затова, когато чуя танго се сещам за революцията, която прави. Как бавно е навлизало в света на консервативните люде, как е било считано, заедно с рубмата, за “мръсен танц”. И все пак то успява да си пробие път при строгите условия. Налага се, традионализира се. Тогава идва Астор Пиацола, който прави поредната революция в тангото. Той е символ на скъсването с класическото танго и поставя началото на Танго Нуво. Една от ней-известните му творби, написана през 1974 г., е широко популярна и използвана в представления, филми и шоу програми.

Предлагам ви да видим част от концерт в Московската Филхармония и прочутото Libertango:

january-imgКакто имаме ден, който най-не харесваме – понеделник, и такъв, който изобщо не обичаме – петък 13, така имаме и месец, който ни е най-тегав – януари. Но защо?

Повечето хора се чувстват в същинска дупка през януари. Първо, защото е ново начало, пък то на повечето хора не им се случва нищо ново в този месец. След това – след всички угощения по големите празници, мнозина не харесват фигурата си и правят невъзможното, за да се стегнат. Трето – почивните дни свършват и започвате новата година с нови отчети и проекти, и партньори, и проблеми. Трябва много бързо да влезете в ритъм, а това е трудно. Последно – през януари има доста имени дни, но ако не сте в личното обкръжение на никой празнуващ, за вас това си е просто един месец, в който няма за какво да се вълнувате.

Като цяло двата най-студени месеца са януари и февруари. Защо тогава февруари не е на прицела на нехаресването. Ами може би заради празника на влюбените или Трифон Зарезан. Магазини се кичат със сърца и навсякъде се леят вина. Януари обаче е лишен от украса. Прибира се коледната и това е нещо… как да кажа – тъжно. Празникът е отминал.

Повечето ми приятели точно по тази причина, когато ги попитам кой месец най не харесват, отговарят януари. И вие попитайте вашите приятели и ми запишете отговора.

Но какво му е на януари? Той е съвсем обикновен, спокоен, снежен, без разните му там очаквания или пък смешни празници. Януари си е хубав, първи месец, което означава, че ни очаква цяла нова година с приключения, които най-малко очакваме.

Когато говорим за мода, по същество си представяме всички онези прекрасни дрехи, последен писък на сезона, които стоят на витрините на магазините. Купуваме ги, но след това осъзнаваме, че те всъщност отлежават и в гардероба ни, тъй като нямаме много поводи да ги облечем.

Това е така, защото ежедневието ни протича еднообразно и предимно на работното място. Ако работата ви обаче не е творческа, а по-скоро по цял ден се взирате в монитора на бюрото в затворения офис и имате от време на време срещи с различни хора, то вие едва ли можете да се обличате точно като моделите по списанията.

Ех, ефирните рокли, късите поли и панталонки ще си останат за уикендите. През останалото време ще трябва да носите еднообразни дрехи и като кройка, и като цветове. А нека позная – все пак вие делите гардероба си ето така: готини дрехи за излизане и скучни дрехи за офиса. И след като прекарвате повечето време в офиса, ви се струва истински празник, когато сложите нещо различно и малко по-модно навън.

И хайде пак да позная – когато прочетохте заглавието на публикацията ми се намръщихте и по-скоро си казахте – Не, няма такова нещо като офис мода. В офиса всички сме облечени прилично с блузки и ризки и дънки или панталони, а някой със сако или плетен елек. Че какво модно може да има в това?

Office fashionДа, като цяло сте прави. Хората, които работят в бизнес средите нямат много голямо разнообразие от дрехи като кройка. Те са малко по-затворени, малко по рамкирани от бизнес етикета. Но не забравяйте, че има детайли, които всъщност определят модата. Тъкмо благодарение на тези детайли, вие можете да сте доста модерни и на работното си място. Такива са бижутата – колиета, брошки, обеци. Също така ръкавите на ризите. Според сезона те са бухан, прави, по-широки, стеснени, 3/4-ти с едноредно или двуредно закопчаване. Същото важи и за саката. Има страхотни спортно-елегантни сака с асиметрична форма, интересно закопчаване и модерни десени. Ами крачолите на панталоните? Те варират от прави, широки стеснени до дълги или къси до глезена. Освен това винаги можете да подбирате актуалните цветове за сезона и да съчетавате с класическите.

Последно – какво ще кажете за обувките? Всъщност обувката е именно това, което допълва тоалета. Дали ще е с висок или нисък ток, как ще стои петата, дали отпред ще е заострена или заоблена, кожата, цвета – всичко това се определя от модните течения.

Така че бизнес кройката с внимание върху споменатите детайли по-горе ще ни направят модерни в офиса и по-щастливи в ежедневието.

Жената не зависи от мъжа до себе си. Това го запомнете, дами, които все още си нямате никого или сте преживели раздяла. В сърцето ви има тежест, смятате, че не можете да се зарадвате на малките неща в ежедневието, смятате, че светът се е продънил и наближава краят. Постоянно имате спомени или пък мечти. Новият обаче не се появява, но и това ще стане, така че не се притеснявайте… Той ви очаква някъде там.

Lonely-girl-on-highwayСамо помнете – животът няма втори дубъл. Така че вие ще трябва да се приспособите колкото се може по-бързо със ситуацията, в която сте, и да продължите съществуването си без него (ако сте пеживели раздяла) или самостоятелно, ако още не сте срещнали човека.

Най-доброто решение е да правите нещата, които ви възхищават и ви харесват. Отделете повече време на любимо хоби. Разполагайте с времето си – четете книги, спортувайте, излизайте с приятелите и колегите си. Пътувайте много и колкото ви душа иска. Пътуването ще ви донесе много емоции, но и ще ви ангажира, така че няма да имате време да се самосъжалявате.

Ако ви е много трудно, сменете обкръжението, града, работата. Заемете се с ново начинание. Ще успеете да съградите нови връзки и познанства и… после ще се случи каквото ви е писано. Най-важното обаче е да се успокоите и да не пришпорвате нещата в живота си. Имайте търпение и птичката на любовта ще кацне на рамото ви.

Знайте, че животът е низ от преживявания и емоции и любовта е само една от тях, но никога не трябва да го обсебва изцяло или да го контролира.