Има песни, които са създадени, за да станат хитове. Най-важното, за да се създаде такова парче, е първо да има текст, който се помни лесно, така че към края на песента слушателят да може да запее. Второто е музиката да е създадена лесно смилаема за мозъка.  Звученето трябва да е приятно и постепенно да прелива от куплет към припев. Гласът на изпълнителя е нужно да е специфичен, но и мек и приятен. Тонът да е изчистен. Мелодията да е сравнително бавна, за да позволи на всекиго да запомни чутото, защото сложните динамични многоделни мелодиите понякога създават бариера пред слуха на аудиторията.

Песента също така трябва да има някакъв патос, но да не е тъжно приповдигната или епично меланхолична. Идеята е да накара слушателя да настръхне. Задължително е изпълнителят да демонстрира гласови данни или поне в една част да извиси мощно глас или да сложи някакъв интересен вокален елемент, за да накара слушателят да очаква тази музикална кулминация.

И въпреки всичко изписано дотук, не съм аз човекът, който ще ви каже дали има някаква точна формула за създаването на печеливша песен. Затова пък съм наблюдателна и ще ви посоча някои вечни хитове, които грабват веднага вниманието, запомнят се бързо, разпознаваеми са и остават за идните поколения. Такива са “Its my life” на Bon Jovi, “I dont want to miss a thing” на Aerosmith, “Bring me to life” на Evenescence (изброявам на прима виста). Такава, според мен, ще е след време и “Hello” на Adele. Песента грабва още от първия куплет. Да не говорим, че само за 10 дни вече има над 207 милиона гледания. В САЩ я обявиха за най-бързо сваляната песен на 21 век, видеото й за най-гледано за 24 часа, а името й – най-търсено в мрежата за цели 5 дни. Това си е своеобразен рекорд за поп изпълнител за нашето десетилетие, не мислите ли?

Hello, Адел!
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply