Напоследък все повече хора прибягват към живот на село, далеч от шума на града и лудостта на напрегнатите хора. Често пъти и аз съм се замисляла за подобна крачка. Живота в големите градове става все по-напрегнат и натоварен, че дори в къщи човек не би могъл да си почине след тежък работен ден.

Много пъти ми е минавала мисълта да зарежа живота си в центъра на града и да се отправя към близкото село, разбира се то да е на около 10 км., все пак по-удобно би било и за работа, и пазар, а след време и училища и детски градини. Понякога през почивните дни, когато имам най-голяма нужда от почивка, след тежка работна седмица, съседите решават, че в 8 или 9 часа сутринта ще започнат да пробиват дупки в стените. Разбирам ги и тях, все пак и те са ангажирани през седмицата и няма кога друг път да си свършат ремонтните дейности, но това си е наказание. Не винаги обаче означава, че като си на село ще ти е тихо и спокойно. Скоро научих за неволите на едно семейство, което също е имало за цел да избяга от лудницата в града и да се премести на село, но за нещастие са си избрали къща срещу кръчмата, голяма грешка, през лятото всяка седмица през ден или два имало сватби, знаете, че при различните етноси, не е задължително сватбите да се правят в събота или неделя, може по всяко време, а понякога продължават и с дни. И така, целта на хората е била тишина и спокойствие, но не винаги става така както си го мислим. Мен друго ме озадачи обаче. В една от групите за споделяния в социалните мрежи беше пуснато клипче от една от най- известните АГ болници. Там, както знаете жените не ходят само, за да раждат, има такива, които се лекуват и като всяко болнично заведение редно е да се пази тишина. Само, че за някои хора подобни морални етикети не важат. При изписването на бебето им са повикани оркестър, заедно целия род, а шума е безобразен. Всички се радваме, когато изписват бебета, но все пак там има жени, които не са в много добро състояние, или се нуждаят от почивка и спокойствие след интервенции, но за някои хора няма правила. Честно казано бях много възмутена и най-важното, защо никой от болницата не направи някаква забележка, сигурно защото тези хора са им оставили маса пари, а какво по-важно от това?

С тези истории исках да покажа, че понякога колкото и да се опитваме да избягаме от нещо, то просто ни преследва. Така, че трябва да свикваме и да се учим да живеем с тва, което ни поднася живота.

Обожавам лятото, а то вече се настани удобно и ни предоставя обилно количество толина и слънце. Единственото лошо на този сезон е че трябва да се работи. Ако можех цяло лято да си лежа на припек, дори не ми е нужно море, може и басейн. Просто да се наслаждавам на слънцето.

С моята компания често ходим на плажните партита през лятото, изживяването е невероятно. Една от мечтите ми е да посетя някое лудо парти в Ибиса. Е, все още съм далеч от осъществяването на тази мечта. За това пък миналата седмица научихме за едно крайречно парти в Пловдив. Тъй като имам роднини там, а и това е един от любимите ми градове, с компанията решихме да посетим това парти. Решихме, че ще е някъде край обновения булевард, който мога да кажа, че  станал страхотен, но купона се оказа от другия край на реката. Беше обявено, че ще стартира в 18 часа, ние отидохме в 19:30 и имаше няколко човека, решихме, че е много топло и затова още никой не е дошъл. Но уви не беше така. Решихме да се подкрепим с малко храна и да се върнем, когато вече е по-тъмно. Като се върнахме бяха 20 човека. Честно казано, беше пълно разочарование. Като идея и замислъл беше чудесно, но като изпълнение- трагедия. Все пак събитието се състоеше буквално в храсталаците по коритото на реката, мястото бше повече от отчайващо, бяха се опитали да направят светлинно шоу на една стена, но то почти не се виждаше, музиката беше що годе добре, малко по-лежерна отколкото си представях, но… Все пак важна е идеята, мисля, че е излишно да казвам, че не стояхме повече от 30 минути и се прехвърлихме към събора в едно от близките села. Хора, там беше купона. Хората се раздаваха на макс, докато не ги заболят краката от хорото. Беш много забавно. Не бях ходила на селски събор от години и изживяването си струваше. Доста рязка смяна на музикални предпочитания, но все пак сме българи и хорото си е хоро.

Надявам се не особено големия успех на събитието да не откаже община Пловдив от подобни събития, просто може би мястото не беше най-подходящото. А и както казах имам роднини там, те дори не знаеха, че ще се провежда нещо подобно, може би информацията беше оскъдна и малко хора бяха научили. Все пак уикенда в Пловдив както винаги беше приказен.

Били ли са наистина любовници Салвадор Дали и Фредерико Гарсия. Навярно никога няма да има еднозначен отговор на този въпрос, вълнувал обществеността в Испания още през 20-те години и 30-те години на миналия век. Тогава още студенти в Мадрид двамата гениални творци се сприятеляват. На публичните им изяви хванати за ръка, снимките им прегърнати, скоро стават повод за слухове, че между тях има нещо повече от приятелство. Гарсия Лорка е известен с хомосексуалността си, която иска да прикрие, а дали е просто странен и много различен. За него се знае, че е бил влюбен в склуптора Емилио Аларден. И до ден днешен никой не знае точно къде е истината. Но има ли някакво значение, след като и двамата са гениални творци?