Центела азиатика, позната още като Cica или „билката на дълголетието“, е сред онези редки растения, които едновременно впечатляват традиционната медицина и модерната дерматология. В Азия я използват от хилядолетия за заздравяване на рани, изгаряния и възпаления, а днес тя е в основата на най-успокояващите и възстановяващи формули в козметиката. И неслучайно – това растение не просто успокоява, а реално променя биохимията на кожата. Изследванията показват, че активните му съединения — мадекасозид, азиатикозид, азиатикова и мадекасикова киселина — стимулират фибробластите да произвеждат повече колаген тип I и III, което ускорява регенерацията и подобрява еластичността. Тоест, Центела не само лекува раздразнение, а буквално „учи“ кожата отново да се възстановява правилно.

Интересното е, че макар в последните години да я свързваме предимно с корейската козметика, Центела има корени в древната индийска Аюрведа, където е била използвана за подобряване на концентрацията, за лечение на рани и дори за поддържане на умствена яснота. Днес дерматолозите я препоръчват след агресивни процедури като лазери, пилинги и микронийдлинг, защото тя ускорява заздравяването, намалява възпалението и предотвратява образуването на белези. Тя е една от малкото растителни съставки, които имат доказано действие върху кожната бариера – повишава производството на липиди, засилва микрокръвообращението и стабилизира рН-то.

Една от най-любопитните ѝ характеристики е способността да „успокоява“ не само повърхностното зачервяване, но и дълбоките възпалителни процеси. При розацея например, тя намалява реактивността на капилярите и ограничава производството на провъзпалителни цитокини. При акне – не изсушава, а регулира възстановяването на кожата след възпаления и предотвратява образуването на постакнеичните петна. При хронично раздразнение – възстановява бариерата и хидратацията без да запушва порите. Този баланс между противовъзпалителен ефект и стимулиране на колагеновия синтез е рядък – малко съставки могат да бъдат едновременно толкова деликатни и толкова ефективни.

На пазара се срещат различни форми – от чист екстракт до ферментирала Центела, която съдържа повече биоактивни молекули и се усвоява по-добре от кожата. Някои дерматолози дори препоръчват използването на Центела в комбинация с ретиноиди, за да се намали дразненето и да се поддържа бариерата по време на терапии. В лабораторни изследвания се наблюдава и нещо любопитно – при постоянна употреба Центела подобрява микроциркулацията до степен, че кожата става по-сияйна и по-малко склонна към възпалителни реакции.

Аз лично смятам, че Центела е подценявана от хората, които търсят бързи резултати. Тя не действа като киселина или ретиноид, които дават видим ефект за дни, но изгражда дългосрочна устойчивост и баланс – нещо, което е по-ценно, ако гледаме на грижата за кожата като инвестиция, а не като спешна намеса. Когато бариерата е здрава, всяка следваща активна съставка работи по-добре. Центела просто връща кожата към нейното естествено състояние на равновесие – и затова дерматолозите я наричат не „активна“, а „терапевтична“.

„Българан е галант“ е първият български игрален филм, който има своята премиера на 13 януари 1915 година в кино „Балкан“ в София. Режисиран е от Васил Гендов, който е изпълнител на главната роля. Времетраенето на филма е било около 1 час. Кадри, налични в интернет, са игрална възстановка от 1998 г., снимана по записките на Гендов. Това е няма комедия, която съчетава елементи на българската традиционна култура и началото на киното в страната.

Филмът „Българан е галант“ е първият опит за създаване на българска продукция в света на киното. Той е създаден в нямата ера на киното, когато филмите не са имали звук, а всички диалози и разкази се предавали чрез текстови табла.

Филмът е късометражен и има много скромен бюджет, като се опитва да отрази българската култура и традиции, като същевременно осигурява забавление на публиката.

Сюжетът на филма се фокусира върху една хумористична история за любовни и социални конфликти, които се разиграват в контекста на традиционното българско общество от началото на 20-ти век.

Филмът не е запазен в оригиналния си формат и само малка част от него е оцеляла до наши дни. Въпреки това, „Българан е галант“ се смята за основополагащ момент в развитието на българското кино, поставяйки началото на киноиндустрията в страната.