Вървях вчера по „Шишман“ и ми направи впечатление как всеки втори носи кожа, която очевидно крещи: „Помощ!“. Червенини, лющене, опънато усещане – картината е позната. И защо ли? Защото в последните години насадихме в главите си една абсурдна идея – че ако не люти, не действа. Агресивните ексфолианти, киселините, ретиноидите – всичко това се превърна в задължителен ритуал, почти като молитва. Молим се кожата ни да стане „сияйна“, но всъщност я оголваме до такава степен, че тя просто губи защитната си функция.

И тук идва индустрията – винаги с точната „мазило“ за точния проблем. Продуктите с керамиди нахлуха в аптеките и парфюмериите като манна небесна. Обещават да „поправят бариерата“, да „възстановят липидния слой“, да „лекуват“. Но нека си кажем честно – това е просто лепенка. Лепенка, която залепваме върху раната, която сами сме си нанесли.

Керамидите не са някакво космическо откритие. Това са си обикновени мазнини, които държат кожните клетки заедно. Без тях кожата изсъхва, лющи се, става уязвима. Но вместо да се научим да не я изсушаваме до такава степен, ние тичаме да купуваме скъпи кремове, които да „запълнят дупката“. А тя пак ще се отвори, щом пак грабнем пилинга или киселината.

В една от аптеките на „Витошка“ видях стелажи, претрупани с продукти за „barrier repair“. Повече от половината ми познати вече са пробвали поне един такъв. Не търсят козметика – търсят изкупление. Искат да се извинят на кожата си за всички малтретирания, на които са я подложили. Тъжно е, че сме стигнали дотам да се нуждаем от „ремонтни комплекти“, вместо просто да оставим кожата си на спокойствие.

Всичко в тази индустрия е сведено до създаване на нужда и послешното ѝ утоляване. Първо ти продават продукта, който унищожава, после ти продават продукта, който уж „възстановява“. Това е затворен кръг на печалбата. И не виждам край. Ние продължаваме да гоним „сиянието“, което всъщност е просто раздразнение, а индустрията продължава да ни предлага лепенки.

Да, керамидите са логични – те са физиологично съвместими с кожата ни. Но тяхната „слава“ е пряк резултат от нашата мания по агресивното почистване. Прекаляваме с всичко – с тренировките, с диетите, с мазането на лицето. И сега, когато кожата ни се разпада под тежестта на собствените ни стандарти, ние тичаме да я „поправим“. Но истината е проста: най-здравата кожа е тази, която не е тормозена.