Почивен ден
Днес е един страхотен ден за мен и моето тяло, сигурна съм, че се досетихте защо от заглавието. От това, което съм Ви споделяла до сега знаете, че професията модел ограничава личното време. Няма да ми повярвате, но днес си отпочинах активно. Прецених, че съм свършила добра работа с подготовката за предстоящото дефиле и ще си подаря един ден за да бездействам. Незнам за кой път ми се случва да се събудя в 9:30 часа, без никой да ме притеснява по мобилния телефон. Събудих се и денят ми започна страхотно. Ободряващият душ беше първото, което направих, а той действа изключително тонизиращо. Второ – задължителната доза кафе, разбра се плодове и други лакомства, но не си мислете за прекалено много калории, това немога да си го позволя. Структурата ми е такава, че качвам килограми мигновено. Като трето – бърз разбор на свободните приятели. Четвърто – разходка със същите в комбинация с шопинг.
Една жена винаги има нужда от това, ако може и по два пъти на ден. Разбира се, отбих се и през студиото, няма как защото имам доста приятели и там, все пак това е работното ми място. Отдавна не бях усещала удоволствието от почивния ден, тъй като през тези топли месеци има доста работа за вършене, но както се казва време има за всичко.
Всяка професия изисква да се носи отговорност от лицето което я изпълнява. Професията модел също изисква да се носи отговорност, но двойно по-голяма от колкото при някоя от различните други професии. Настроението на подиума винаги е едно и също. Може би не сте си давали сметка, но моделът не винаги е в кондиция поради ред причини. Щом започне дефилето всичко друго остава на заден план и мисълта е насочена към качественото представяне на колекцията. Личните настроения се сменят с доброто излъчване. Причината за тази особеност в моята професия е, че главното действащо лице съм самата аз, погледите на всички гости са вперени в мен и нямам място за грешки. Важно за работата ми е да съм на ниво, което се изразява във перфектна визия и излъчване. Голяма част от гостите са представителни особи, които се нуждаят от определен вид реклама на дадена стока и е голям шансът да бъда избрана като рекламно лице, но за да се случи това, трябва да съм перфектна. Отговорно е да работиш с множество модели, тъй като зад кулисите организацията е огромна. Трябва да се съобразя със следващия модел и ако е необходимо да подпомогна неговото представяне, да си разменим адекватни жестове или каквото и да било включено в сценария. За да се случи всичко поемаш и носиш голяма отговорност, защото моделът е този който прави нещата да се случват.
Съображенията са практика както във всяка професия, така и в моделството. Става въпрос за моето съображение и притеснения идната седмица, а тоест за това, че колекцията, която ще представяме за пролет-лято 2012 година, не ми допада особенно, тъй като е доста оскъдна като материали, а и доста оскъдно ще трябва да сме облечени. Искам да споделя, че въпреки тези съображения трябва да изляза на подиума и да дефилирам, въпреки, че няма да ми е особенно приятно, но това е риска на професията. Със съображенията се опитвам да свиквам, тъй като за мен тази професия е много и не искам да имам проблеми с колегите. Както се казва „Едното за сметка на другото”. Естествено, че това ми съображение ще отмине но остават други статични, без които професията е трудно изпълнима. Съображението за идната седмица ме притеснява, защото въпреки, че съм модел държа да изглеждам подобаващо, а не като лека жена, каквото е всеобщото мнение, но това е тема която няма да коментирам. Бъдещи модели не се плашете, всичко отминава, просто реших да споделя притеснението си тук, тъй като така се чувствам по-добре. Всъщност не само на мен ми е напрегнато, но и на моите колеги. Въпреки всички съображения продължавам напред, защото желанието ми за изява е повече от притеснението ми за създаване на погрешно мнение.
Преди да си помислите каквото и да е, след като прочетете заглавието, почакайте и прочетете тези няколко реда, които ще изпиша сега. Става въпрос за смесеното дефилиране на мъже и жени на един подиум по едно и също време. Заглавието са думите на мениджъра ми, тъй като момчето с което трябваше да дефилираме той го наричаше моделът на нашия модел, тоест аз за това се сетих сега и реших да го напиша тук. Всъщност нещата са доста сериозна от професионална гледна точка, тъй като да дефилираш с мъж модел не е толкова просто. Иска се огромна доза усет към работата и доста тренировка, най-вече в синхронизирането на мъжката и женската походка и съчетаването им в едно представяне на сцената на модата. Това упражнение, ако мога така да го нарека, крие доста не отключени взаимоотношения, тъй като до онзи момент, всеки модел е бил индивидуален, а сега ставаме двама всеки трябва да се съобразява с другия и при нужда да си помагаме взаимно, но това да остане незабелязано от публиката. Предвид тези мои изложения, всеки желаещ и мечтаещ да бъде модел, може да си направи сам извода, дали си струва или не. Ако искате моето мнение за това дали си струва или не, ами ДА за мен определено си струва, а и все пак няма лесна работа, нали?
