Как да се фокусираме: махни стола от пътя си

Преди време попаднах на една история, която силно прилече вниманието ми. Не защото беше драматична, а защото беше толкова истинска, че нямаше как да я подмина. Историята е за дресьор на лъвове на име Клайд Бити. Човек, който не просто е опитомявал диви животни, а е оцелял в занаят, в който повечето загивали.

Прочетете нататък, за да разберете какво може да ви научи лъвовия треньор за това как да се фокусирате, да подобрите концентрацията си и да водите по-здравословен живот.

Клайд Бити е роден в Бейнбридж, Охайо през 1903 г. Като тийнейджър, той напуснка дома си и започнва да работи в цирка като чистач на клетки. С годините Бити бързо напреднва от ниска позиция до популярен артист.

Той става известен със своето „борбено шоу“, в което опитомява диви животни. В един етап от шоуто си Бити извежда лъвове, тигри, пуми и хиени на цирковия ринг и укротява всички от тях едновременно.

Но най-впечатляващото постижение на Бити е, че през тези времена, когато мнозина от лъвовите треньори загивали на ринга, той живял до 60-те си години. В крайна сметка, не бил повален от лъв, а рак.

Как успял да оцелява? С благодарност към една проста идея.

И как го е направил? Със стол. Да, буквално – стол.

Класическата представа за треньор на лъвове е човек, държащ камшик и стол. Бичът привлича вниманието, но всъщност това, което малцина знаят, е че именно столът е тайната му. Когато насочиш стол към лъв, животното се опитва да се фокусира едновременно върху всичките четири крака… и се обърква. Не знае как да реагира. И замръзва.

Колко често и ние сме като този лъв?

Искаме да започнем нещо – проект, нов начин на живот, по-добро здраве, нова работа, да стартираме бизнес. Но стоим и зяпаме в стола на живота, разконцентрирани от всички възможности. И вместо да направим крачка – замръзваме.

Напоследък осъзнавам, че нямаме проблем с фокусирането. Имаме проблем с решението. С избора. С ангажимента към едно нещо.

Истината е проста: не е нужно да имаш перфектен план, нито да си напълно готов. Нужно е само да започнеш. Да се ангажираш с едно нещо и да го следваш. Всичко останало ще се нареди по пътя.

Ако искаш да отслабнеш – не търси чудодейна диета, просто започни с движение и истинска храна. Ако искаш да пишеш книга – не чакай вдъхновението, просто сядай и пиши. Ако искаш да стартираш бизнес – направи първата стъпка, дори и да е малка. Дори и да е несигурна.

Защото животът не е репетиция. Ние вече сме в ринга. И колкото повече зяпаме в стола пред нас и се чудим кой крак е най-важен, толкова повече време губим.

Аз започнах да махам стола от пътя си. Опитвам се да не се разсейвам, а да избирам. Да се ангажирам. Да вървя. И вярвам, че когато направиш избор, светът или ти помага, или ти се маха от пътя. И в двата случая – печелиш.

Неочакваната роля на чревния микробиом за психичното здраве

През последните години учените започнаха да откриват неочаквани и вълнуващи връзки между чревния микробиом и психичното здраве. Чревният микробиом, който включва милиарди микроорганизми, обитаващи стомашно-чревния тракт, играе ключова роля в процесите на храносмилане, имунната система и дори в мозъчната функция. Тези открития предизвикаха сериозно преосмисляне на начина, по който разбираме психичните разстройства и тяхното лечение.

Как чревният микробиом влияе на мозъка?

Микробиомът в червата е не само жизненоважен за храносмилането, но има и пряко влияние върху мозъчната активност. Той комуникира с мозъка чрез т. нар. „чревно-мозъчната ос“ – мрежа от нервни пътища, хормони и молекули, които свързват червата с централната нервна система. Някои изследвания показват, че определени микроби могат да влияят на нивата на невротрансмитерите, които регулират настроението, като серотонин и допамин. Около 90% от серотонина в организма се произвежда в червата, което подчертава връзката между чревното здраве и емоционалното състояние.

Чревният микробиом и психичните разстройства

Доказателства сочат, че нарушенията в чревния микробиом могат да бъдат свързани с редица психични разстройства, включително депресия, тревожност и дори аутизъм. Изследвания показват, че хора с депресивни разстройства често имат по-малко разнообразен микробиом в сравнение с тези с добро психично здраве. Някои щамове на бактерии, като например Lactobacillus и Bifidobacterium, се свързват с облекчаване на симптомите на депресия и тревожност.

Как можем да подобрим чревния микробиом?

Поддържането на здрав чревен микробиом може да има положителен ефект върху психичното здраве. Един от начините за това е чрез диетата. Храни, богати на пробиотици, като кисело мляко, кимчи и кефир, могат да поддържат и увеличат броя на полезните бактерии в червата. Фибрите и растителните храни също играят важна роля, тъй като хранят полезните микроорганизми, които живеят в червата. Освен това, ограничаването на обработените храни и захарите може да помогне за запазване на баланса в чревния микробиом.

Чревният микробиом има все по-голямо значение за разбирането на психичното здраве. Откритията за връзката между чревните бактерии и мозъчната функция показват, че грижата за чревното здраве може да бъде не само начин за подобряване на физическото здраве, но и на емоционалното и психичното състояние. Поддържането на здравословен микробиом може да се окаже важна стъпка към предотвратяване и лечение на психични разстройства в бъдеще.

Как да се справим с хроничния стрес?

Хроничният стрес е нещо, което засяга все повече хора в съвременното общество. Въпреки че всички изпитваме стрес от време на време, хроничният стрес е различен и може да има сериозни последици за нашето здраве. Той се проявява, когато нивата на стрес не се намаляват и продължават с месеци или дори години. Ако не се справим с него навреме, може да доведе до сериозни здравословни проблеми, като сърдечни заболявания, диабет, депресия и дори проблеми с имунната система. За да преборим хроничния стрес, първо трябва да го разпознаем и да разберем, че е време да предприемем действия.

Един от най-ефективните начини за намаляване на стреса е физическата активност. Не е нужно да започваме с интензивни тренировки — дори кратки разходки или йога могат да помогнат. Физическата активност е доказано средство за намаляване на нивата на стрес, като същевременно стимулира отделянето на ендорфини, които подобряват настроението и облекчават напрежението в тялото. Правенето на редовни физически активности в ежедневието е едно от най-добрите решения за подобряване на психическото ни състояние.

Не по-малко важна е и психологическата подкрепа. Когато сме подложени на стрес, често започваме да се затваряме в себе си и да избягваме социални контакти. Това обаче може да влоши ситуацията. Споделянето на нашите чувства с близки хора или с професионален терапевт може да бъде много облекчаващо. Когато можем да изразим тревогите и страховете си, това ни помага да ги разберем и да ги преодолеем по-лесно.

Важно е също така да се погрижим за психическото си възстановяване чрез различни техники за релаксация. Множество изследвания показват, че медитацията, техниките за дълбоко дишане и визуализацията могат да намалят стреса и да помогнат на тялото и ума да се отпуснат. Това са практики, които можем да включим в ежедневието си, за да постигнем вътрешен мир и да намалим напрежението, което стресът ни носи.

Здравословният начин на живот е важен за предотвратяване на хроничния стрес. Храненето и качественият сън са основни фактори за възстановяване на енергията и намаляване на стреса. Липсата на сън и неправилното хранене могат да увеличат чувството на тревожност и да затруднят справянето със стресовите ситуации. Затова е важно да се стремим към балансирано хранене и да се опитаме да осигурим достатъчно време за почивка.

В крайна сметка, хроничният стрес може да бъде сериозен проблем, но с правилните подходи можем да го управляваме успешно. От физическа активност и медитация до социални контакти и здравословно хранене — всички тези стратегии могат да помогнат да се справим със стреса и да възстановим вътрешния си баланс. Най-важното е да започнем навреме и да не позволяваме на стреса да управлява живота ни.

Първият български филм

„Българан е галант“ е първият български игрален филм, който има своята премиера на 13 януари 1915 година в кино „Балкан“ в София. Режисиран е от Васил Гендов, който е изпълнител на главната роля. Времетраенето на филма е било около 1 час. Кадри, налични в интернет, са игрална възстановка от 1998 г., снимана по записките на Гендов. Това е няма комедия, която съчетава елементи на българската традиционна култура и началото на киното в страната.

Филмът „Българан е галант“ е първият опит за създаване на българска продукция в света на киното. Той е създаден в нямата ера на киното, когато филмите не са имали звук, а всички диалози и разкази се предавали чрез текстови табла.

Филмът е късометражен и има много скромен бюджет, като се опитва да отрази българската култура и традиции, като същевременно осигурява забавление на публиката.

Сюжетът на филма се фокусира върху една хумористична история за любовни и социални конфликти, които се разиграват в контекста на традиционното българско общество от началото на 20-ти век.

Филмът не е запазен в оригиналния си формат и само малка част от него е оцеляла до наши дни. Въпреки това, „Българан е галант“ се смята за основополагащ момент в развитието на българското кино, поставяйки началото на киноиндустрията в страната.

Топлина, любов и ново начало

С настъпването на най-светлите празници в годината – Коледа и Нова година, светът се изпълва с магия, надежда и празнично настроение. Това е времето, в което споделяме обич, благодарност и мечти за по-добро бъдеще. Нека заедно го посрещнем с отворени сърца и усмивки!

Защото празниците са напомняне за благодарност и добрина, затова не забравяйте:
Да благодарите за всичко, което имате – здравето, близките и приятелите си.
Да раздавате добрина – с усмивка, комплимент или малък жест можете да направите нечий ден по-специален.
Да мечтаете смело – защото новата година е време за големи планове и вяра в тяхното реализиране.

А за да поканим заедно празничния дух, ви поздравявам с любима тематична песен: https://www.youtube.com/watch?v=Q_yuO8UNGmY

Как да намерим призванието си

Всеки от нас поне веднъж в живота си е задавал въпроса: Какво е моето призвание? Да открием какво наистина ни вдъхновява и изпълва със смисъл, е ключът към щастлив и пълноценен живот. Призванието не е просто работа – то е усещане за цел и страст, които дават енергия и мотивация всеки ден. Но как да го намерим?

Първата стъпка към откриването на вашето призвание е да обърнете внимание на това, което обичате да правите.

Задайте си следните въпроси:
Какво ме кара да се чувствам жив и вдъхновен?
Кои дейности ме карат да загубя представа за времето?
За какви теми говоря с ентусиазъм и интерес?
Какви умения притежавам, които хората ценят в мен?

Водете си дневник и записвайте моменти, в които се чувствате щастливи и изпълнени със страст. Това ще ви помогне да забележите модели и насоки.

Призванието често е свързано с това как можем да помогнем на другите и да оставим следа. Помислете:
Какъв проблем бих искал да реша?
На кого бих искал да помогна?
Какви социални или екологични каузи ме вдъхновяват?

Ако обичате да общувате с хора и да им помагате, може би вашето призвание е свързано с коучинг, терапия или преподаване.

Намирането на призванието е пътуване, а не дестинация. То изисква време, търсене и дори промени в посоката. Затова не се сравнявайте с другите – всеки има свой уникален път. Позволете си да растете и да се развивате – призванието може да се трансформира с времето. Бъдете отворени към нови възможности – често животът ни изненадва с неочаквани посоки.

Откриването на призванието е процес, който изисква време, изследване и действие. То не е просто работа, а начин да изразите най-доброто от себе си и да оставите следа в света. Слушайте сърцето си, вярвайте в таланта си и не се страхувайте да поемете рискове. Призванието ви вече е вътре във вас – просто трябва да му дадете шанс да се разкрие.

Защо отлагаме всичко за „утре“ и как да спрем с това

Всеки от нас поне веднъж е казвал: „Ще го направя утре“ или „Ще започна от понеделник.“ Това чувство е познато на мнозина и обикновено води до усещане за вина, стрес и още по-голямо желание за отлагане. Отлагането е сред най-разпространените навици и често се крие зад желание за удобство, страх от провал или просто липса на мотивация.

Един от основните мотиви за отлагането е страхът, че няма да се справим добре. Страхът от провал или от неизвестното може да ни накара да избягваме задачи, които ни се струват предизвикателни. Вместо да се изправим пред трудностите, ние предпочитаме да ги отложим за по-късно.

Понякога отлагаме, защото задачата не ни е интересна или не чувстваме нужда да я изпълним. Липсата на мотивация може да бъде сериозна пречка, когато се сблъскаме с ангажименти, които не ни вдъхновяват.

Перфекционистите често отлагат, защото се страхуват да не направят нещо недостатъчно добре. Вместо да започнат и да направят първа стъпка, те чакат „идеалния момент“ или търсят вдъхновение, което рядко идва само.

Отлагането може да е резултат от физическа или психическа умора. Когато сме изтощени, нашият мозък търси начин да избегне допълнителни натоварвания и предпочита по-леки и приятни занимания. Това води до предпочитане на временно удовлетворение пред изпълнението на по-важни задачи.

Как да спрем с отлагането?

Големите задачи могат да изглеждат непосилни, когато ги разглеждаме като едно цяло. Разделете задачата на по-малки, изпълними стъпки и се фокусирайте върху всяка от тях поотделно. Така ще почувствате, че напредвате, и ще избегнете чувството за претовареност.

Всеки път, когато усетите желание да отложите нещо, се запитайте дали може да го направите веднага. Дори краткият напредък ще ви даде импулс и ще намали натиска върху следващите стъпки.

Малките награди могат да бъдат силен стимул. След като изпълните част от задачата, се наградете с нещо, което ви харесва – например чаша кафе, кратка почивка или приятно занимание. Това ще ви мотивира и ще направи процеса по-приятен.

Използвайте правилото на пет минути. В повечето случаи ще откриете, че след началото ще ви бъде по-лесно да продължите. Понякога най-трудната част е просто да започнем.

Отлагането е обичаен, но преодолим навик. С малко усилия и самодисциплина можете да започнете да постигате повече и да намалите стреса и усещането за вина. Започнете с малки стъпки и помнете, че всяко изпълнено задължение ви приближава до крайната цел. Не чакайте „перфектния момент“ – започнете сега и ще усетите, че нещата са много по-лесни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Какво точно празнуваме на 6 септември?

На 6 септември България отбелязва Деня на Съединението, който е един от най-значимите национални празници в страната. Той чества Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което се случва през 1885 година. Това е важен момент в българската история, тъй като обединява разделените части на българските земи, разпокъсани след решенията на Берлинския конгрес през 1878 година.

След Руско-турската освободителна война (1877-1878), Санстефанският мирен договор предвижда създаването на голяма България, която да включва всички български етнически територии. Но този договор е ревизиран на Берлинския конгрес, който разделя българските земи на три части:
Княжество България – автономна държава под османския суверенитет, но с почти пълна независимост.

Източна Румелия – полуавтономна провинция под османско управление с административен център Пловдив.

Македония – остава в пределите на Османската империя.

Българският народ обаче не приема това разделение и започват да се зараждат идеи за обединение на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г., под ръководството на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и с подкрепата на княз Александър Батенберг, се извършва Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В Пловдив, столицата на Източна Румелия, местните революционери обявяват края на разделението и провъзгласяват обединението с Княжеството.

Съединението е огромен успех за българската външна политика и националното движение. То утвърждава България като самостоятелна и силна държава в международен план. Въпреки че Османската империя и Великите сили първоначално не признават Съединението, с времето то е утвърдено и прието на дипломатическо ниво.

Малко след Съединението, Сърбия обявява война на България с надеждата да получи териториални облаги в размирния период. Тази война, известна като Сръбско-българската война (ноември 1885 г.), завършва с категорична победа на българската армия, което допълнително укрепва новообединената България.

6 септември е символ на националното единство и независимост на България. Съединението е първата стъпка към осъществяването на българската национална мечта за обединение на всички български земи, въпреки международните политически трудности. Този ден се отбелязва като важен момент, когато българите показват силата на волята и решимостта си да отстояват своите права и независимост.

Плуване за изваяно тяло

Плуването е един от най-ефективните и здравословни спортове за извайване на тялото и поддържане на добра физическа форма.

To е една от малкото физически активности, която натоварва почти всички мускули в тялото. Различните стилове на плуване (кроул, бруст, гръб и бътерфлай) работят върху различни мускулни групи, включително ръце, рамене, гръб, корем, крака и дупе. Това помага за изграждане на балансирано и изваяно тяло.

Плуването е отличен начин за изгаряне на калории. В зависимост от интензивността и времето, прекарано във водата, плуването може да изгори между 400 и 700 калории на час. Редовното плуване води до загуба на излишни мазнини, като в същото време поддържа мускулната маса.
Освен това подобрява функционирането на сърдечно-съдовата система, като повишава капацитета на белите дробове и подобрява циркулацията на кръвта. Това води до по-добро оксигениране на мускулите и повишаване на общата издръжливост на тялото.

За разлика от много други спортове, плуването е с ниско въздействие върху ставите. Това го прави подходящ за хора с проблеми със ставите или за тези, които искат да избегнат наранявания. Водата намалява напрежението върху тялото и прави движенията по-меки и плавни, като същевременно поддържа мускулите ангажирани.

Едно от най-големите предимства на плуването е, че постоянното движение във водата изисква активна работа на коремните мускули. Това помага за тонизиране на корема и изграждане на по-стегната коремна област.

А вие плувате ли и в какъв стил?

Комплексът „Малката русалка“

Всички сме чели приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Малката русалка“, в която главната героиня се отказва от своята същност, глас и семейство, за да спечели любовта на принца. Знаете ли обаче, че тази история дава името на комплекс, който описва състояние, при което човек (обикновено жена) е склонен да жертва своите нужди, желания и идентичност в името на романтична връзка?

Често тези хора изпитват ниско самочувствие и вярват, че не са достатъчно ценни, за да бъдат обичани такива, каквито са. Това ги кара да смятат, че трябва да се променят или да жертват себе си, за да получат любов и приемане.

Лицето може да развие емоционална зависимост от партньора си, което го прави неспособно да живее самостоятелно или да се чувства пълноценно извън връзката.

Хората с този комплекс също може да имат трудности да се отстояват и да изразяват своите нужди и желания. Те често се подчиняват на партньора, дори ако това означава да страдат емоционално или психологически.

Примерни проявления на комплекса „Малката русалка“ може да е жена, която се отказва от кариерата си, приятелите си или дори семейството си, за да бъде с партньор, който не показва същото ниво на ангажираност.

Такава жена непрекъснато ще поставя нуждите на партньора си над своите собствени и ще се страхува да изрази своите чувства или да поиска нещо за себе си. Тя ще предпочете да остане във връзка, която не е здрава или удовлетворяваща, от страх да не бъде сама или да не загуби партньора си.

Първата стъпка към справянето с този комплекс е осъзнаването му. Разбирането, че имате склонност да жертвате себе си в името на любовта, може да ви помогне да започнете да променяте тези модели на поведение.

Работете върху самочувствието си и се научете да цените себе си такива, каквито сте. Това може да включва терапия, самопомощ или практикуване на самооценка.

Научете се да поставяте здравословни граници във връзката си и да отстоявате своите нужди и желания. Това може да ви помогне да изградите по-здрави и равнопоставени отношения.

Комплексът „Малката русалка“ е състояние, което може да бъде преодоляно чрез самопознание и работа върху себе си. Това може да доведе до изграждането на по-здравословни и удовлетворяващи връзки, в които не е необходимо да се жертвате, за да бъдете обичани.