Етикет: пътуване

На път…

10390074_753338188021065_9190225743725459567_nТова, което винаги съм харесвала са фото сесиите на тема пътуване. От тях строи толкова движение. Гледайки ги имаш чувството, че съпреживяваш ситуацията на модела. Пътуването освен това е свързано със символиката на непрекъснатото случване, трансформациите в израстването ни – преход от младост към съзряване и остаряване. Всички ние сме на път в собствения си живот…

Обожавам когато и заведенията са обзаведени в такъв стил. Мога да прекарам часове в съзерцаването на такива фотоси, изцяло завладяна от представената сцена. Може би, защото и аз пътувам много и не се спирам почти никога на едно и също място. Мисля, че една голяма част от живота ми е преминала тъкмо по авто- и ж.п. гари. Не веднъж и аз съм тичала след влака като момичето на снимката, че и други преживявания съм имала. Освен това на път човек се учи на много неща. Някои от житейска, други от чисто практична гледна точка.

Ето например, научих как да събирам много багаж в малко пространство. По трудния начин трябваше да се сетя и как да предпазя дрехите си при дъждовно и кално време. Започнах да ги нареждам по типове в различни по големина найлонови пликове. Така дори чантата ми да се намокри или някой от найлоните да се скъса другите дрехи ще останат сухи и добре сгънати.

Научих също и че хората показват характерите си именно, когато са на път. Едва тогава можеш да разбереш дали можеш да разчиташ на някого и да си извадиш изводи за неговата организираност, търпение  и справяне в различни ситуации… Освен това казват, че когато двама влюбени пътуват, това или ще заздрави, или ще разбие връзката им.

Да изживееш културен шок

Culture-Shock-Medium1Пътуването в различни страни е несравнимо преживяване. Не само опитваш различни кухня, виждаш други хора, разглеждаш местните забележителности, но и опознаваш характера, културните особености на народите. Имам една приятелка, която не се спира. Непрестанно обикаля насам-натам. Има много приятели в чужбина и гледа поне веднъж годишно да ги посещава. Спомням си преди колко време беше кандидатства по програма Еразъм и замина за един семестър във Финландия. Беше избрала именно тази страна, тъй като чувала колко интересни хора има, колко много са почитателите на метъл музиката, като нея, запленена бе и от месния фолклор. Преди пътуването смели доста полезна информация – история, език, традиции и обичаи. Независимо това, след като се върна ми сподели,че именно там изживява най-големия си културен шок.

Може би географията прави финландците по-различни от всички нас! Те живеят при доста ниски, целогодишно, температури. Имат кратки дни и много дълги нощи. В най-северните райони половин година е мрак и половин светлина. Разказа ми, че хората са прекомерно затворени и много податливи на депресии. Не са никак комуникативни – отнело й доста време преди да се сприятели с някого. Най-интересната случка била, когато решила за пръв път да поздрави вече познатите лица от кампуса. Нито един не отвърнал на поздрава й. Отчаяна тя се прибрала в стаята си готова да заплаче от яд за любезното си поведение. На следващия ден не поздравила, на по-следващия също. След една от лекциите обаче колегите й питали дали е добре и защо не отвръща на поздрава им. Шокирана, тя обяснила, че те не са я поздравявали. Оказало се, че те винаги задържали поглед при разминаване и едва доловимо или се усмихвали, или кимвали. Това бил техният начин да кажат „Здравей“. След този случка се поотпуснала и не след дълго свикнала напълно.

В която и страна да отидете няма как да не изживеете културен шок. Понякога той не може да се нарече чак „шок“, ако народът, който посещавате е близък по нрави с нашия. Колкото по на юг пътувате и  колкото по на север, хората стават съвсем различни – или много затворени, или прекалено емоционални и разкрепостени. За мен лично вторият вариант е по-приемлив.