Етикет: Фондация Мизия

Какво щеше да стане, ако хора като Светльо Кантарджиев не се бяха обявили срещу промените в НК за културните ценности?

retro-homeЧесто напоследък си задавам този въпрос, оглеждайки дома на баба ми. В него има толкова много вещи, събирани с години. Това са стари картини, книги, статуетки и всевъзможни други щуротии. Представям си как сега тръгвам да ги изнасям и да ги регистрирам. Но как да оценя преди това кое е културна ценност и кое не? За обикновения човек като мен, който си няма много голямо понятие за тези неща, признавам, въпросът е от голямо значение.

Спомняте ли си, че тъкмо преди няколко месеца щяха да правят промени в Закона за културното наследство и щяха да добавят униклано необмислени, според мен, санкции, ако притежаваме, но не сме регистрирали културна вещ.

Това би било наистина неприятно. Да изнеса дома, в който са живели родителите ми, да правя опис на имуществото, да следя да не пропусна нещо, иначе ме чака огромна глоба или затвор (!?) В що за страна бихме живели?

Много общественици взеха отношение по темата. Най-точни обаче бяха думите на Светослав Кантарджиев, член на Съюза на колекционерите в България и учредител на фондация „Мизия“. Той много добре посочи, че подобни мерки ще са в най-голяма вреда на обикновените хора, които ще се сблъскат с някаква сложна процедура. Вместо да помогнат за залавянето на престъпници, ще натоварят излишно администрацията с какви ли не джунджурии без каквато и да е реална стойност.

И аз смятам като Светослав Кантарджиев, че ще се стигне до хаос. При това съм наясно и откъде ще започне – именно от объркването на хората какво трябва да правят. Някои ще се справят, но кажете ми как да обясните на възрастен човек в някое малко село за какво е цялата патардия и защо трябва да занесе в общината ковьора зад леглото и зад печката си?

За нашата история и култура

bulgaria-cultureЕдна статия, която прочетох наскоро за културното ни и историческото ни наследство, ме накара да се замисля за историята, културата ни и изобщо българщината като цяло, която губим с огромна скорост в днешното забързано и глобализирано общество, което все по-малко се интересува от своя произход и предци. В материала се споменава и за Светльо Кантарджиев и фондация „Мизия“, които са се заели с тежката да задача да спасяват предмети с културна и историческа стойност, за които държавата не е предприела нужните действия по съхраняване и поддръжка.

Според мен и ние хората трябва да бъдем по-бдителни и да се жалваме, когато виждаме нередности, свързани с историческите или културните ни ценности. Трябва да настояваме например сгради, които са с висока културно-историческа стойност и са обявени за паметници, да бъдат поддържани и то не само от собствениците им. Има също така много манастири, които пустеят. А колко ли ценности са били изнесени и продължават да се изнасят през границата от иманяри?!