Лични администрация, колекционери, културна ценност, наследство, регистрация на стари вещи, Светослав Кантарджиев, Фондация Мизия

Какво щеше да стане, ако хора като Светльо Кантарджиев не се бяха обявили срещу промените в НК за културните ценности?

retro-homeЧесто напоследък си задавам този въпрос, оглеждайки дома на баба ми. В него има толкова много вещи, събирани с години. Това са стари картини, книги, статуетки и всевъзможни други щуротии. Представям си как сега тръгвам да ги изнасям и да ги регистрирам. Но как да оценя преди това кое е културна ценност и кое не? За обикновения човек като мен, който си няма много голямо понятие за тези неща, признавам, въпросът е от голямо значение.

Спомняте ли си, че тъкмо преди няколко месеца щяха да правят промени в Закона за културното наследство и щяха да добавят униклано необмислени, според мен, санкции, ако притежаваме, но не сме регистрирали културна вещ.

Това би било наистина неприятно. Да изнеса дома, в който са живели родителите ми, да правя опис на имуществото, да следя да не пропусна нещо, иначе ме чака огромна глоба или затвор (!?) В що за страна бихме живели?

Много общественици взеха отношение по темата. Най-точни обаче бяха думите на Светослав Кантарджиев, член на Съюза на колекционерите в България и учредител на фондация „Мизия”. Той много добре посочи, че подобни мерки ще са в най-голяма вреда на обикновените хора, които ще се сблъскат с някаква сложна процедура. Вместо да помогнат за залавянето на престъпници, ще натоварят излишно администрацията с какви ли не джунджурии без каквато и да е реална стойност.

И аз смятам като Светослав Кантарджиев, че ще се стигне до хаос. При това съм наясно и откъде ще започне – именно от объркването на хората какво трябва да правят. Някои ще се справят, но кажете ми как да обясните на възрастен човек в някое малко село за какво е цялата патардия и защо трябва да занесе в общината ковьора зад леглото и зад печката си?

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply