Винаги съм държала на външния си вид и в детските си години бях модел на една от най-известните модни агенции в България. Това остана в миналото. В момента съм почти на 25 години и работата ми е свързана с много отговорности в сферата на дигиталния маркетинг. Занимавам се и с мой мини бизнес (хоби), в което правя рози по поръчка в свободното си време. Колкото по-голям ставаш, толкова повече отговорности имаш. Така аз реших да следвам сърцето си и да избера не много лесния път на образованието и интересите си, пред това да позирам и да търся богати мъже.

Съвсем случайно, една приятелка на майка ми, която дълги години е била в модния бизнес, се свърза с мен и ме помоли да снимам за нейната марка дрехи. Отказах ѝ няколко пъти, защото не мислих, че искам да се видя отново в това амплоа. Жената беше толкова любезна, че най-накрая се съгласих.

Дойде дългоочакваният ден на снимките, бях много развълнувана дали ще се получи добре. Бях на гримьор на фризьор и изглеждах супер добре, това ми даде допълнително страхотно самочувствие и дойде време да пробвам страхотните тоалети.

Всичко ми стоеше невероятно и ми беше необходимо да използвам огромна доза въображение, за да представя максимално добре всяка една дреха и да ѝ вдъхна живот. Снимките продължиха близо 3 часа и си беше доста изморително. Разбрах, че наистина лесна работа няма, дори моделството крие своите тънкости.

Не мисля, че се изисква особено голям умствен капацитет, но пък за сметка на това, за да изглеждаш перфектно пред обектива е нужна огромна инвестиция във външния ти вид. Дори да имаш доста добри природни дадености, разликата между жена, която по цял ден се занимава само с външния си вид и жена, която всеки ден от понеделник до петък работи, и в свободното си време пак работи понякога, е огромна.

Изводът е, че не всичко е такова, каквото изглежда, съгласни ли сте?