Щастието е цел на всяко човешко същество, нали така? Всеки от нас иска да изпитва радост, стреми се към нея или поне се опитва да я достигне по един или друг начин. Истината е, че идеята за това какво е щастието навярно е различна за всеки един от нас, но винаги е зависима от външни фактори. Може да се основава на потребност от любов, от социални връзки, на финансова стабилност, необходимост от пътувания, гостувания, придобиване на нови знания, професионално израстване, притежание на хубави дрехи, обувки и чанти и т.н. Има ли значение кое ни прави щастливи, стига да знаем, че е наистина ни кара да се чувстваме по позитивен начин.
Искрено ми допада идеята на ООН да имаме Международен ден на щастието, за какъвто е обявен днешният от 2013 г. насам. Знаете ли кое също страшно ми харесва като практика – т.нар. Индекс на националното щастие в Бутан. Знам, че може да прозвучи странно за тези от вас, които го чуват за първи път, но е вярно. В малката хималайска страна
наред със своя Брутен вътрешен продукт се измерва и Брутно национално щастие. Естествено, че няма как щастието да се премери количествено, но не виждате ли красивата идея, която прозира под думите.
Не ми допадат особено резултатите, които в последно време сочат, че българите сме сред, ако не и най-нещастната нация в Европа. Проучванията може и да сочат подобни иводи, но аз предпочитам да съм настроена оптимистично. Харесва ми да търся поводи да бъда щастлива, да се радвам на малките неща, да се вдъхновявам за промени в живота си, вместо да се тръшкам и да оплаквам. Второто просто не е в стила ми, а надявам се не е и във вашия 😉