Етикет: бокс

Боксът като женски спорт

Какво мислите за мъжките момичета? За тези, които не робуват на схващанията, че дамите трябва да стоят послушно вкъщи или пък да не се занимават с мъжка работа. Или мъжки спорт. Като бокс например. Тренировките обаче не само ни поддържат във форма, но и увеличават самочувствието ни, а и са вид успокоение, че може да се защитим, ако се наложи.

Това, което мен лично ме изуми е, че жените обаче не са наистина нови на боксовия ринг. Оказа се, че женският бокс е бил популярен още през 18-и век. Затова извадих няколко интересни исторически факти, които показват, че този спорт си е женска работа. Нека ги видим.

Може би първият официален женски бокс в историята е бил обявен през 1722-а в Лондон. По-късно – през 1911-а излиза първият немски учебник за бокс от автора Джо Едуардс. В него той хвали дамите, практикуващи бокс. Въпреки това обаче, опитите да бъде въведен женски бокс като олимпийска дисциплина се провалят.

По времето на Ваймарската република пък боксът първоначално се е практикувал като развлекателна програма. Например във обществения парк Виенски партер, се е провеждал като забавление с акцент повече шоу за посетителите.

Друг факт е, че боксовите мачове в частни салони, са били често срещани. Знаете ли например, че еманципирани жени като Марлен Дитрих също започват да тренират и практикуват бокс през онези години? А през 30-те години на миналия век вече започват и боксови мачове между жени, които са със състезателен характер.

След Втората световна война женският бокс започва да бива широко осмиван. Официално не е бил признат като спорт до края на 20-ти век, когато започват да се организират по-големи състезания. Първото световно първенство се провежда през 2001 г., а през 2012 г. женският бокс най -накрая се превърна в независима дисциплина на Олимпийските игри – над 100 години след първите мъжки олимпийски бокс мачове.

А вие какво знаете за бокса с жени? Практикувате ли го?

Изкуството да бъдеш джентълмен

През последните няколко седмици усилено се говори за целувката, която Кубрат Пулев „подари“ на една репортерка. Тя реши да го съди, а той от своя страна пусна в публичното пространство видео, в което тя, без капка свян, танцува в скута на негов приятел.

От една страна много хора застанаха на страната на българския боксьор и го защитиха с тезата, че тя си го е търсила и най-вероятно преди това по всякакви начини, на ръба на свенливото поведение, му е правила „мили очи“. А в същото време за тях поведението на българския мачо не е кой знае какво и няма смисъл от изказвания, че я е накърнил по някакъв начин.

От друга страна западно-ориентираните хора, като начин на мислене и поведение, смятат че поведението на Пулев е недопустимо и по никакъв начин не трябва да се толерира. Защото той пристъпва границите на нормалното общуване, като извършва крайно интимно действие без нейно съгласие. Дали преди това е имало някаква заигравка или не между тях двамата и факта, че тя танцува в скута на някого, че се е снимала гола със суши и прочие, не означава, че всеки може да преминава границата на поведението и да интимничи с нея както си пожелае.

И от части аз съм съгласна с втората теза, но според мен има нещо по-интересно, което стои в дъното на цялата история. А именно, че професионалният бокс е медиен спорт. Той разчита на скандалността и „интригите“. Нещо като кечът с гръмките си закани и театрални заяждания. Всичко това провокира интереса на медиите, провокира и интереса на публиката. Колкото повече публика има, толкова повече пари за реклами и прочие. Както обичат да казват някои хора – всичко е пари.

Тогава представете си сценарии, в който Пулев и щабът му, наемат суши-жената, плащат й някакъв хонорар и разиграват този медиен театър, за да могат да вдигнат медийния интерес към българския боксьор. Прекрасен сценарии, нали?