Абитуриентски страсти в минало време
Колкото повече наближават абитуриентските балове, толкова повече се замислям какъв беше моят собствен бал. В крайна сметка не беше толкова отдавна, минали са само шест години. Все още си го спомням сякаш беше вчера…
Колко много се променя обаче човек за 6 години! Гледам снимките си оттогава и си мисля как ли бих искала да изглеждам сега, ако трябваше да съм абитуриентка. Вероятно отново бих заложила на бюстието, защото страшно много ми харесва как подчертава тялото. А може бих пробвала нещо по-различно… Бих вдигнала косата си в красива, но семпла и прибрана прическа, така че да се открие лицето ми. Роклята ми бих искала да е по-семпла, но изискана. Със сигурност не бих избрала, изцяло черна, нито бяла или телесна, а по-цветна и същевременно ненатрапчива визуално. Бих искала нещо ефирно, в което да се чувствам добре, но и погледите на хората да се обръщат след мен. Бих предпочела дълга рокля, която да се разлива след мен…
Наскоро попаднах на статия, която представяше тоалети, вдъхновени от природата, и като се замисля, нещо такова би била подходящо. Колкото повече ги разглеждам и в момента, толкова повече се убеждавам, че бих избрала именно роклята от снимката, ако трябваше да съм абитуриентка сега.
Ще отида на маникюр, за да ми изрисуват ноктите и ще използвам тяхната визуална сила, за да засиля имиджа си. Виждам стилът, допълнен с големи и по-груби гривна и пръстени, които да контрастират с нежността на плата. Ех, колко хубаво би било да имахме балове като абитуриентските поне веднъж на пет години.
И аз си мечтая за някакви по-така събития и по-честичко да се случват да имам повод да се наконтя едно хубаво и да се почувствам като жена, тези дънки ми омръзнаха.
Перфектно те разбирам за дънките. На мен като ми омръзнат и гледам по-често да си слагам някоя рокля или пола за разнообразие. Иначе няма как всеки ден да се издокарваме като за сватба, колкото и да ни се иска.