Когато сме в стрес или затруднение, трябва да насочим вниманието си навътре. Обикновено вниманието ни не е насочено навътре, а е фиксирано върху онова, което ни затруднява. Изпълват ни мисли от рода на: „Здравето ми не е добро…“, „Тревожа се заради тази промяна..“ , „ Тази личност ме тормози“. Вниманието ни е откъснато от самите нас и е фокусирано върху източника на проблема, който може да бъде конкретна личност или ситуация. И мислите ни се въртят насам натам, докато се опитваме да решим този проблем или се оплакваме от въпросната ситуация или личност. А може би просто отклоняваме вниманието си и го насочваме върху нещо друго, защото въпросният проблем ни е прекалено тежък. Успяхте ли да познаете себе си в някоя от тези реакции? Аз се познах.